„Лотос“ от Хайнрих Хайне – 6 превода

Заговорихме се за преводите и се стигна до екстремно превеждане на „Лотос“ на Хайнрих Хайне.

Първо: ЛОТОСОВ ЦВЯТ
(фрашкано с яки ямбове, става идеално за чалга парче и славейко’  ми е кацнал на рамо)

Наистина, ний двама
ставаме за смях
припада нашта дама
куц – вторият от тях

тя страда като коте
а той е болно псе
дъската май им хлопа
там някой ще рече

душите им са близки
ала остава си секрет
туй де е над душата
и скрито под жакет

мисли се за лотос
милата ми тя
а дружката й бледен
като луна изгрял

разтворения лотос
под блесналия диск
наместо да опложда
поднася му той стих.

Хайнрих Хайне
Превод от немски Славея С. Кара-Саламурова

Второ: ЛОТО
(нека все пак да засилим чалга ефекта; ама пък кви рими! ква форма!)

Кълна се, ние с тебе
сме двойка на инат;
тя – слаботелесна,
а той пък е сакат!

Тя гърчи се кат коте,
той – трескав помияр.
С повреда у главата
е всеки екземпляр.

Душите си те знаят,
но не и тоз тертип
да вземат да бърникат
между душа и слип.

Решила, че е лотос
таз лудичка жена,
а той, болнаво блеснал,
се мисли за луна.

Мис Лотос се разчеква
под лунна светлина,
но той е импотентен –
поднася стих в лайна.

Хайнрих Хайне
Превод от немски Райна Чалгарска

Трето: LOTUS
(нека малко по-така, да се поразхвърляме – neo, proto, alles)

Вярно е! И не е вярно!
Че сме карикатура от чисто естество! Искам да кажа – НИЕ (ако ние съществува)
Виж ми я младата дама – нежничка, слабичка, припада при повей…
Виж ми го старика – прикован на легло, сломен, тъп продънен мях. (за смях!)

Какво е страданието на едно коте.нце – леко? Повей? Мяу на тичинка. Такова е нейново.
Виждали ли сте сгърчено от болка псе в канавката? Лиги и козина. Такова е неговото. Единственото им оправдание е, че им хлопа дъската.
(Тук Хайне използва пълнеж в четвърти стих.)

Да поговорим за душата и да завършим с тялото. Душите им са усукани летни треви – дори и вчерашната буря не ги разлъчи. Видях ги да се полюшват под капките, но не. Ала трева в тревата на прониква.
Тежка е дрехата и покрива здраво тялото като ризница. Не ще я отметнат.
Никога не ще узнаят какво у другия се крие между душа и риза. *Някой би попитал не е ли душата риза и нищо повече?

Милата, виж ми я, мисли се за лотосов цвят. Вижда се древна в огледалото.
Лотос Лотос Лотос Лотос Лотос Лотос
Горкият, виж изпънато му в крясък болнаво лице:
Аз съм Луната! Луната Луната Луната Луната (И е прав – не грее. Ха-ха!)

Разтваря лотосът цветните си поли
изпълва чашката си със светлика на луната, (бяс, зъби, бяло, бяло)
нощем не прехвърча синята пчела Вишну, не заспива в лотоса до бога на любовта.
Затова пък – ето ти – стих.

Heinrich Хайне
Превод от немски: Хенриете Рилска

 

Четвърто: Лилия
(без мъжки рими и колкото рококо попие, анжамбмани, врътки и декорации)

Да, вярно е, че ний двамина
сме куриозна двойка;
от сладост прималява й на дамата,
а дървена е неговата стойка.

Тя ми е жалничко писанче
той ми е изхърбавяло куче
изглеждат ми сякаш, че ку-
кувица ума им го смуче.

Им близки са душите, ала
не ще дочакат си сюрприза,
какво у другия се криело
между душа и риза.

Че е самото цвете лилия,
жената си въобразява,
а в бледостта си по челото,
той луната разпознава.

И лилията се разтваря
под лунно лумнала вселена,
но вместо оплодителното семе,
тя само този стих поема.

Хайнрих Хайне
Превод от немски Лиляна Лилянова

 

Шесто: Лотоса, лотос
(в един чуден дактилен хекзаметър)

Вярно е, ние сме двойка особена, чудо и приказ.
Дамата, често припада, бастун е на него потребен.
Котенце жално е тя, той е болен подобно на куче.
Ясно е, хлопа дъската на тези чутовни герои.
Близки душите им техни, но винаги тайна остава
туй, дето двамата крият над свойте души и под ризи.
Че е тя цветето лотос все таз женица си мисли,
ето го болен и бледен как с месеца той се сравнява.
Своята чашка разтваря под месеца жадния лотос,
ала наместо оплождащо семе стиха ми приема.

 

Хайнрих Хайне
Превод от немски Мири Ми Пири

 

5Пето: ЛОТОС

на Mуш
Действително ний с тебе двамата
Сме куриозна двойка –
От слабост прималява й на дамата,
Любимият пък – със скована стойка.

Тя – многострадално котенце,
А той е болен като псе,
Пък даже хлопа им дъската
На тези двама, някой ще рече.

Душите им една на друга – близки,
Но чужда им остава таз утеха
Да разберат какво у другия се крие
между душа и дреха.

Че е самото цвете лотос,
Жената си въобразява.
А той, с болнава бледост на челото,
Се лъже, че луната представлява.
И лотосът разтваря чашка

Под блесналия лунен диск,
Но вместо оплодителното семе,
Поема само този стих.

Хайнрих Хайне
Превод от немски Петя Хайнрих

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s