арката (чернови)

вятър ситни през бамбука
сякаш да не ме уплаши
мигвам само а тревата
вече станала гора е

глупав вятър – страх си нямам
да стоя и наблюдавам
аз на времето капчука
първо беше до колене

детски писък – смях на жаба
пръсти ронеха земята
и намираха монета
дрозд запява в ниски клони

после качва песента си
на върха стърчи иглата
и боде яйцето звездно
из бамбука 
вятър ситни

сгъва ми летата в арка кратка
пръстите на възли
натежала е монетата
и пробито е небето ми

дроздът си играе кост

то детето би намерило

из бамбуците пътеката

 

 

 

 

 

 

ако някой би намерил

него

я крилце я кост я път

Там през буците където

Още и не са сънувани

На бамбуците предците

още бабите не са сънувани

 

 

аз бях пеперуда

с пудра по крилата

вятър вее вее вее

славей из бамбука

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s