вятър ситни през бамбука
сякаш да не ме уплаши
мигвам само а тревата
вече станала гора е

глупав вятър – страх си нямам
да стоя и наблюдавам
аз на времето капчука
първо беше до колене

детски писък – смях на жаба
пръсти ронеха земята
и намираха монета
дрозд запява в ниски клони

после качва песента си
на върха стърчи иглата
и боде яйцето звездно
из бамбука вятър ситни

сгъва ми летата в арка кратка
пръстите на възли
натежала е монетата
и пробито е небето ми

дроздът си играе кост

то детето би намерило

из бамбуците пътеката

 

 

 

 

 

 

ако някой би намерил

него

я крилце я кост я път

Там през буците където

Още и не са сънувани

На бамбуците предците

още бабите не са сънувани

 

 

аз бях пеперуда

с пудра по крилата

вятър вее вее вее

славей из бамбука