Цяла седмица се каня да подхвърля тук това, за което не се говори в събота – доизпипването на работата, стремежа към съвършеност (недостижима, но търсена). Около мен все пишещи, все нещо написано, текстове, текстове, текстове; поезия и друго. Българските текстове почти винаги имат една обща черта – не са доизпипани. Все едно са скроявани грубо от реч, която не може да достигне фини форми. А тя може, уважаеми, това съм го виждала, чувала и пипала. Дори не е въпрос на опит. На настройка е.
Но не опира само до текстовете. То е цяла жизнена концепция. С грубо мислене, груби пръсти, груби инструменти резултатите са такива. И за собствено успокоение пробутваме небрежността си за нарочна. Нищо фино не се върши наоколо. Неприласкани възможности. Не! Не и не! Наздраве за майсторите – старите, новите. Моженето трябва да се изведе до SUPERможене, иначе е само ширпотреба.
Petja Heinrich 