Дребни неща

Идват отново добри времена за блоговете. Колко години се изтъркаляха вече от началото? Великден на 2007 започнах mislidumi. После какви ли не други блогове създавах, списвах, променях, зарязвах. Сега съм тук. С името си (между другото – този блог ги имам също от зората на уърдпрес) и с намерението да си водя безинтересен за останалия свят дневник.

Какво свърших през последните седмици ли?

  • Довърших ръкописа на „Живи кройки“ и размишлявам за бъдещето му.
  • Продължаваме с Лондонските поетически разходки. Добре се получава. Смислена електронна антология.
  • Отдавна не бях пращала свои литературни текстове на издания и за четения. Днес пратих няколко и си спомних, че, освен редакционната работа по НО ПОЕЗИЯ, е време да обърна отново внимание на писането. А то напира и си иска времето и отдаването. В същото време зрее у мен едно дълбоко отчуждение от цялата литературна общност и жужене в България. Далечна си ми, Родино. И аз съм ти далечна. Ще пусна въженцето.
  • Бях на тридневния фестивал на поезията в Хайнехаус. Отбелязвам с внимание: Jurgen Becker. Станах свидетел как китайски поет дисидент използва едночасовото литературно четене, за да клевети други китайски поети. Да добавим и това, че говореше плоско и някак адаптирано като за деца (може пък преводът да е сплесквал умните му слова), а поезията му беше яростен вик, буквално! Той ни руга и ни навика като говеда. Едвам се сдържах да не стана и да не му фрасна една в гладката муцуна. Съчувствам за изтезанията, които е преживял по затворите на Китай. Един съсипан човек е това, мисля си. Достатъчно ли е съчувствието, за да приемам поезията му за добра? Може да си дисидент и да си лайно, разбира се. Може да си бил лайно и преди да си станал дисидент. Може крещенето му да е провокация към сдържаната и любезна публика. Може да е реакция на нелекия живот в странство.
  • Работя по НОП6. Ако имаше поне един човек наоколо, с когото да можехме заедно да работим по списанието, да се зареждаме с идеи, да се съветвам при преводите, да има поне малко по-голямо от минималното съгласие кое е добра поезия, да е отдаден на литературата преди всичко… Няма обаче. Затова си тегля колата сама и знам къде отивам и какво върша.
  • Омразата и глупоста сред това, което се сипе на български във фейсбук през последните дни, пресуши и последното ми желание да общувам там. И да посетя България не искам. Не мога в момента. Самата мисъл да срещна на живо хора, поети и писатели, които са ме отвратили с човекоомразните си изказвания… тази плувнала грубост, в която хората си киснат ден и нощ… Не, не искам. Прощавайте, добри хора на България, вие не заслужавате това мое отношение! Ще се срещаме на други места. Дългосрочно не възнамерявам да посетя България.

Толкова за днес.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s