Някои от вас познават историйките ми за Мали Алим от Лима, над които винаги витае въпросът – Кой е Мали Алим? Той все се появява в различни роли и образи, например има го това:

Мали Алим, майстор на килими от столицата Лима,
бил се изморил от своя занаят. Той рекъл: “край!” и ”не!”
Ти мислиш – отлетял е с вълшебния килим, например към Ейре,
и в столицата Лима се свършило с килимите,
но днес на матинето, кой беше онзи… маестрото със дайрето?

Или като магически палиндромен квадрат:

Л   И   М   А
И   М   А   Л
М   А   Л   И
А   Л   И   М

и подобни.
Е, драги приятели, наскоро аз действително срещнах Мали Алим и този път той не е измислен. В самолета до мен седеше самият Мали Алим и този път той беше млад християнски мисионер с разтворен върху аскетично слабите му колене том с есета за Бог. И с чертежи! Той (не Бог, а Мали Алим… или пък обратно :)) беше тръгнал в ранни зори от Лима и отиваше да навести родителите си, някъде в Северна Каролина. „От Лима? Наистина ли!“ – не можах да сдържа радостната си изненада аз. И после допълних: „Никога не съм била в Лима, но често си я измислям. В истории… и подобни неща, които пиша.“ Което е почти дословно цитирано изречение от нещо, което съм писала. Разбира се, мисионерът запази сдържаната си физиономия, вероятно поддържана от вярата, че нищо не се случва без волята на Онзи (Този); дори и изненада само колкото бързо гущерче не пробягна по лицето му. И после се облегнах на седалката, затворих очи и добавих още един образ на Мали Алим към колекцията ми.