Чудесен ден за изхвърляне на натрупвания. Изхвърляне на зависимости, с които си се оплел като в купчина хлабаво въже на земята – риташ с крака, подскачаш, ходиш напред-назад и примката се затяга около глезена. Вземи ножа и срежи лианата! И какво ще правиш сега с тази огромна свобода на движенията? Ще я танцуваш ли? Ще бягаш ли през полето?

Аз ще ти отговоря какво да я правиш. Обърни гръб и излез. Никак не бързай. Изсули се бавно. Още веднъж излез. Плюй което е под езика ти и не разговаряй с никой. Твоята поезия е твоя поезия. Излез от врявата им.