Всяка есен ви съобщавам, че жеравът се е завърнал. Тази година още от август стърчи из полето, не се смущава от хора на пътеката, зяпа в прозорците на преминаващите по шосето коли и въобще се държи като един господин с пера, тръгнал на следобедна разходка. От дълги години редовно зимува тук сам. В моите представи за него това в един доволен от самотата си спокоен стар господин, който е свикнал да живее в обкръжение на хора и далеч от бутаницата на ятата жерави. Гледам вчера на полето стърчат два жерaва. И само с два жерава историята за самодостатъчния в самотата си пернат господин се пръсна на парчета и какви ли не многобройни възможни други истории се наместиха там. Не само хората непрестанно ни изненадват с новите си шапки и внезапните обрати в жизнените си движения.