Бегъл поглед върху страниците на тази книжка е достатъчен, за да забележим, че тя се различава от предишните, дори само заради графиката на изписаните редове – уводният текст към бр. 6 на НО ПОЕЗИЯ завежда читателите в непроходима гора.
НО ПОЕЗИЯ сред месинговата композиция „Диаграма“ от Евгения Минкова, гал. „Резонанс“, Пловдив (Снимка: Христина Мирчева)
Да, някой поет трябва да е направил тая хубава чешма сред непроходимата букова гора.
Поет само може да направи хубаво и безполезно нещо.
Елин Пелин
из „Безполезна чешма“ от сборника поезия в проза „Черни рози“
Бегъл поглед върху страниците на тази книжка е достатъчен, за да забележим, че тя се различава от предишните, дори само заради графиката на изписаните редове.* Защото поезия в проза е сърцевината ѝ.
Още в самото оксиморично название поезия в проза разчитаме заложеното напрежение между двете сякаш съпротивляващи се едно на друго понятия, от които то е съставено. Като двата полюса на магнит. При събраните тук текстове би могло да се окаже интересно да се наблюдават различните стратегии за създаване на литературните творби; играта на дозиране. Понякога поетичното се разлива в прозаични текстове – напоява с метафоричен език и образност. Друг…
View original post 591 more words