И Лима да прашасва

Спомням си с обич и благодарност за четенето ми преди няколко седмици в София. Нека разкажа накратко: мръсен, студен и подгизнал от дъжд град – топло място. Една шепа хора (или може би 3-4 шепи :)), които бяха прегазили през калта и се бяха промъкнали през величественото задръстване на Цариградско шосе – приятели от студентските години и детството, с които сякаш никога не сме се разделяли, макар че пътищата ни са водили в различни посоки; поети, които обичам и чета, и такива, които бегло познавам; хора на други изкуства, хора на науки; възрасти: от много млади (още с млечните си зъби) до хора на достолепна възраст, които стоят на дървеното столче с изправен гръб и строг бастун и ме слушат с внимание, възпитавано с време и занимания, с млечни, възрастни очи, отправени към тавана… при всички случаи, хора, които са извървяли не по-малко трудния и дълъг път към мен през града, по-грапав от моя самолетен и удобен път към тях. Е, вярно е, че сутринта бях с температура и бях убедена, че ще ми стигнат силите да измрънкам едно стихотворение и да си седна извинително на столчето, но не се получи така – някаква сила ме грабна и оздравях на секундата, след като започнах да чета. 

Колкото повече се отдалечавам от тази среща, толкова повече усещам огромната енергия точно на това малко и забутано мое четене. И който беше там, може би ще се съгласи с мен, че имаше някаква магия, бяхме в Лима 🙂 Иначе как щях да успея да чета и да задържа вниманието на хората над 3 часа, без никой да хвърля по мен домати. И как някой, който искаше да остане само символично малко, колкото от уважение, остана цялата дълга вечер, до последната дума, и се завръща към дома по един много дълъг път, посреднощ. И как после, след четенето, малко преди полунощ, отидохме с няколко от последните храбреци да пием бира и да хапнем, и си говорихме за литература, икони и сандали. И после някой казва: „Защо не я направиш най-после тази твоя книга „Лима“? И аз отвръщам това и онова, предимно аргументи от практическо естество, обаче добавям и: „И за какво ми е тая книга – и без това никога няма да се получи същата магия като тази вечер, ще е една прашасваща и непотребна Лима в книжарница, сред сочни и увлекателни романи.“

Огромна благодарност! Пак ще си направим тайно четене. И Лима да прашасва ще направим, щом трябва.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s