Както си измислях разговор с Мали Алим

Мирише на мокри листа. Но не въздухът мирише, а самите мокри листа са го изпълнили, избутали са го, кокорят се в тъмнозелено, пъчат се и си траят, правят се на въздух, позволяват дишането, ама чак се престарават. Никой свеж въздух не може да ги надмине. Защото свежият въздух го върши това с лекота, небрежно отдава кислорода си, а преструковците чак се къдрят в ролята си. Viva на всички лоши актьори! Лека нощ и благодаря на алеята за театъра.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.