Както си измислях разговор с Мали Алим

Мирише на мокри листа. Но не въздухът мирише, а самите мокри листа са го изпълнили, избутали са го, кокорят се в тъмнозелено, пъчат се и си траят, правят се на въздух, позволяват дишането, ама чак се престарават. Никой свеж въздух не може да ги надмине. Защото свежият въздух го върши това с лекота, небрежно отдава кислорода си, а преструковците чак се къдрят в ролята си. Viva на всички лоши актьори! Лека нощ и благодаря на алеята за театъра.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s