След зловещата жега днес и после на терасата след чашка-две от това велико бяло вино с послевкус на бял касис, гледам отсреща младите орехчета на дървото и ми приличат на зелени смокини. И както ги виждам такива, така ми се появява вкус за същото. Бързолетите завиват спирали под облаците, над облаците към летните си спални до предела, долу розовите храсти са покрити със зелени перли от листни въшки. И един миниатюрен Буда върху нокът, за чийто волен корем може да се служила за модел.