„Една жена на едно колело“, казва едно детенце на майка си и ме посочва. Колко хубаво! – честен и чист етикет. Без никаква оценка. Нищо за жената, нищо за чантата й, очилата, нищо за колелото, за фара. Нищо притеснително от посочването с пръст. И изведнъж си загубих аза, ама за кратко, до кръстовището, защото там трябваше да се огледам.
