Наскоро гледах аржентински филм за пътешествието на млади хора през Латинска Америка. Оказа се, че е филм за Че Гевара, ама в началото не знаех, пък и в края не го разбрах, едва после, когато четох за филма, се изясни кой е този дързък герой, който плува през река с крокодили до остров с болни от лепра и държи речи на рождения си ден как всички ние (тоест ние – латиноамериканците :)) сме един народ, сплотен срещу неволите и екплоататорите. По време на пътуването младият Че и неговият спътник отсядат при лекар в Лима. Лекарят ги гощава, грижи се за тях, помага им. Лекарят е написал роман и дава с треперещи дълги пръсти ръкописа на младите пътешественици с молба да го прочетат. По-късно ги пита за книгата, какво мислят за романа му, романът на живота му. Единият другар попремълчва малко и скалъпва някаква средна похвала, а Че се разприказва и разнищва романа на пух и прах. С революционна откровеност. И в този момент съвсем загубих доверието към героя и ми се прищя да прочета този злочест ръкопис 🙂 И откъде накъде Че, който в момента на пътешествието е незавършило медицина пишлеме, ще се изказва за литература с такава радикална сигурност? И как се нарича това? Това де, дето революционерът диктува и литературния вкус на епохата?