Вижте, новата ми помпа е велика! След като цял колоездачески живот се терзая няколко пъти годишно как да си напомням възможно най-безболезнено гумите, без това да бъде спорт с потене, омазване в черно на ръцете и бялата риза, коленичене, порязване на пръстите, тетанус, чума и средновековна пъпка…. Без дори да се налага нервно да хвърля колето в първия магазин и сервиз на велосипеди и да извикам: „моля, напомпайте тези гуми, защото искам да се прибера вкъщи“. Без да правя план на бензиностанциите, където има и подходяща помпа за този най-рядък от всички вентили на тази планета. Ето, оказва се, че има в помещението долу чисто нова помпа, която е не само невероятно добра, но даже е и красива. Като паметник седи. Маркучето й се извива като крак на балерина. Качих я горе и си я сложих в хола 
За радост на уикенда.
Докато карах с добре напомпани гуми по улицата и после навръщане с пълна чанта и багета под мишницата, както си трябва да носи човек багетата, разбрах и другия смисъл на това носене на хляб. А той е – хлябът да е до сърцето. И тялото на хляба да пулсира. Това нямаше да го разбера, ако не бях на колело и поради усилието да балансирам, да нося багетата и тежка чанта, не усетих този радостен сърдечен ритъм и в багетата, която сякаш ми го връщаше.
Petja Heinrich 