Нарамила седалка

През последните нощи ме посещават сънища, в които все пътешествам, пътувам, сменям превозни средства, гледам и виждам СВЯТ. Обичам ги тези сънища, които промиват всичко натрупано от ежедневието. Наскоро споделих как ми се наложи да летя с Портокала – единствения самолет на нова и доста изтрещяла авиокомпания. Полетът премина нормално, но пък Портокалът трайно се заселили в сънищата ми в две поредни нощи, така че напоследък преди сън си казвам: „само, моля, не отново Портокалът“ 

Истинските кошмари са тези, в които не се случва нищо кошмарно. Сценарият на първия ми сън с Портокала сякаш е писан лично от Буньоел. В него се описваше последният полет на машината преди тя да бъде разпарчатосана и продадена на части. Като пътници в последния й полет, имахме честта да си закупем на изгодни цени седалките, на които седим. Портокалът летеше ниско над градовете, така че можеха да се четат табелите долу и имена на магазините. Портокалът следваше шосетата, минаваше над кръстовища. За да се пести, нямаше стюардеси, а в самолета хората се разхождаха и правеха каквото си искат. Пилотът закусваше на масичка върху разтворен вестник, до него димеше запалената му цигара, а чат-пат той надничаше през прозореца да провери дали летим по маршрута. По едно време хората се струпаха в предната част и тогава пилотът взе един високоговорител и разясни, че за равновесието е добре да се поразпръснем, иначе ще наклоним самолета. Тук беше приведен пример с Томас Ман, който бил казал, че когато всички се втурнат на едната страна, той нарочно отивал на другата, заради равновесието. Книгите на Томас Ман – задължително четиво на начинаещия пилот! Понеже призивите на пилота не помогнаха, той набързо рекрутира една стюардеса с азиатски черти, която беше обаче опитна и за миг въведе ред в самолета.

И ето, че летим вече дълго в този извънреден Портокал в последния му ден. Трябва да кацнем отвъд Океана. По мои изчисления това трябва да е скоро, но надничам през прозореца и се оказва, че голямото прекосяване на водната площ предстои – намираме се над Южна Италия, на върха на ботуша, ама че странен курс към Америка!

Сънят ме изхвърля преди да сме достигнали целта. Въпреки странностите, нямам никакво съмнение, че щяхме да се приземим благополучно, а аз щях да сляза от самолета, нарамила седалка 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s