Музиката и машините

Мисля си днес как след около десетилетие ще ходим на концерти, при които оркестърът ще се състои от хора и машини (да ги наречем андроидни музиканти). Или дори понякога от оркестър, изцяло само от андроидни музиканти. Каква музика ще изпълняват? Щом е стигнало дотам, тогава ще има и музика, създадена от изкуствен интелект. За кого ще е предназначена тя – за хора и машини, само за машини, само за хора? Какво ще е съотношението между човек и машина в залата? Или ще е трудно да се постави така въпросът, понеже голяма част от нас ще имат допълващи или животоподкрепящи машинни части… И все пак – каква е тази музика, как звучи тя? На какви честоти? Или музикалното произведение ще е създадено така, че машините да чуват друго, защото слухът им работи и на други честоти? И после идва въпросът за удоволствието от музиката и естетическото преживяване? Ще можем ли да се погледнем в очите с андроида на съседната седалка до мен и разменим взаимно споделено чувство от музиката? Ще се усмихваме ли на еднакви пасажи? Ще отброяваме ли еднакво такта? Как ще разговаряме през паузата за музиката? Ще си допълваме ли един на друг информацията за чутото и преживяното? И друго – ще има ли стара човешка музика, която андроидите да харесват и разбират по-добре от нас? 

И после същите въпроси към поезията в частност 🙂 и литературата като цяло.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.