Хе! Изведнъж ми просветна ярък епизод от снощния ми сън.

Сънувам, че имам внезапно просветление за модификация на стъпката на танго. Намирам се в магазин, трябва обаче веднага да я изпробвам, за да я запаметя телесно. И започвам да танцувам между рафтовете, тотално обсебена от мисълта за стъпката. После се озовавам в архива на радиото (не радиоархив със записи, а архив на историята на радиото като такова), където трескаво търся документи, доказващи, че тази стъпка я има и по някакъв начин е свързана с историята на радиото. Очевидно, в този архив аз съм чест посетител, нещо повече – имам ключове от всякакви недостъпни за широката публика помещения, имам и собствена библиотека, където мога да събирам томовете, върху които работя в момента. В архива влиза момиче и казва, че са я пратили при мен да ми изсвири мелодия, която ми трябва. Кларинетистката започва да свири по ноти от архива на радиото, заобиколена от танцуващи придружители. И аз разбирам, че това е мелодията за точно онази стъпка… И усещането от откритието е нещо като просветление в просветлението, абсолютно тотално силно.

 И т.н.

// Ще ми се и в действителност да можех да танцувам толкова своенравно и експресивност като в съня