Не знам как, може би докато търсех южноамерикански джаз, попаднах на Esteban Sehinkman  и жар-птицата му, само как звучи – pajaro de fuego. Аржентинец и т. н. – питай Гугъл за повече. Покрай музиката му, която очевидно ме вълнува, се сетих и за Игор Стравински, който също ме вълнува. Той ли беше казал веднъж на зряла възраст в едно интервю, че най-ценното в края на краищата се е оказало търпението му. А защо се сетих за Стравински ли? Ами, заради жар-птицата.

После гледах и филм за Esteban Sehinkman. Беше на трудноразбираем испански, но белият облак коси е така очарователен! 🙂 – че не ми беше нужно да разделям думите и да извървявам  с мъка трудните синтактически дървета на езика му.