Jackie на Pablo Larraín е един от най-ужасните филми, които някога съм гледала. Отдавна не ми се беше случвало да се опитвам по време на филм да мисля за нещо друго, за да оцелея до края. Всъщност за какво беше този филм? Пропаганда? Добре скроена поучителна история как първата дама напуска Белия дом. Преди този филм живеех със заблуждението, че Джаки Кенеди е не просто красива, но и очарователно умна. Но филмът остави усещането, че Мелания не е първият случай на суетна кукла, която се движи плавно по меки килими.

Онзи ден пък Пол Остър стана на 70 и по този повод едновременно в САЩ и Германия излезе новият му роман „4321“, който го изстрелвал най-после в редиците на големите и влиятелни американски писатели. Пол Остър е симпатичен писател, чиито книги например препоръчвам често на умни хора с лош литературен вкус, които искат хем да четат нещо леко, хем да не е долнопробно.  Мега-романът „4321“ бил вече от високата лига, значи няма да става за традиционната препоръка. От друга страна, имам толкова друго за четене наоколо, че ще пропусна без угризения този връх и ще си остана в дълбоко незнание. Чистит да сте, мистър Остър, но късно хлопате на моята врата.

И да повторим – последните параноични изблици около българския превод на романа на Илия Троянов само затвърждават казаното от мен неотдавна: не мога толкова много да повърна от гнус към българския лит. живот, колкото ми се иска. Дори на Марс се диша по-свободно.

И какво стана сега – написах тук все за неща от страната НЕ. Добър старт на седмицата.