Поправиха наскоро отсрещния равен покрив. След ремонта в единия му край след валеж се образува и се задържа за дълго огромна локва, колкото плитко езеро. Не само в моите очи е езеро – онзи ден поглеждам през прозореца и виждам как в него се къпят десетки полски гълъби, опъват крила, тръскат глави, а над тях вали онзи първи февруарски мек дъжд, който вещае… каквото и да е. Вдигнах телефона да ги снимам, но рязкото ми движение уплаши къпещите се и те излетяха до един, по-бързи от снимката ми. После на гумения бряг кацна млад гарван, огледа се и пи от езерото.

За мен, която винаги гледа отгоре, смисълът на тази сграда е в зле ремонтирания й покрив.