Сън наскоро.

Ангела Меркел разглежда библиотеката ми. Иска да й препоръчам нещо за четене. Предлагам й два варианта. Единият е аз да й избера три книги, но тогава ще знам какво тя чете. Другият е да я оставя сама да си рови и да си избере и тогава няма да знам какво точно е избрала. Нито някой може някога да ме пита и научи от мен. И двете сякаш предпочитаме втория вариант. Оставям я да се разхожда с пастелния си костюм покрай редиците книги. Дори не съм любопитна. Или по-скоро съм освободена от тежестта да знам какво чете канцлерката.

Тотално неполитически сън. Ако някой може да направи от него прогноза за изборите, негова си работа. Аз просто дадох три книги.