Нощес около час кръжа хеликоптер над къщата и после над полето. Обезпокоително насред съня. След тридневния карнавал, от който бягам.

„Тони Ердман“ е действително много немски филм – емоционален, дълбок, честен и с абсурдистки моменти. Според анкета на BBC – стотния от стоте най-добри филма на 21 век.

Българската истерия около „Сляпата Вайша“ отново извади най-грозното българско на показ. Трябва да има дума за грозна злобност по български маниер. Тази дума би била кафеникавозелена с лилав гланц и би съдържала поне едно „ш“, „ч“, също „я“. Най-голямото проклятие е да бъдеш български творец. Горко на пожелание си го! Ако се случи някога да постигна нещо в изкуството, категорично отказвам то да бъде разглеждано като българско постижение. Само това ми остава! При мисълта, че може да ме сполети такова проклятие, езикът ми става на въглен и го плюя.

Хеликоптер свързвам с магнолия от времето на една недалечна пролет. Имам стихотворение, описващо този момент; в „Литни, хвани ни“ е – най-слабо продаваната книга на „Жанет 45“. Е, и това е постижение!