Фамилия

Вчера се бях разровила в мислите си из фамилната ни история – опитвах се да си подредя назад във времето фамилните връзки, кой след кого идва, какъв ли е бил, как е живял… И снощи, както заспивах, реших да тръгна от мен назад във времето, да помисля за всеки родител на родител по една мисъл, да казвам „благодаря, че си имал това дете, за да ме има и мен днес“ и така да минавам към следващия в редицата назад. И така съм заспала, преди да стигна до най-отдалечения във времето ми член на семейството. Когато се събудих сутринта и се сетих, изпитах наистина благодат. Все едно са ми отговорили на поздравите по имейла на съня  Само че сега трябва са видя как да благодаря на онези, които са толкова далеч, че заспивам, преди да съм ги стигнала 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s