Фамилия

Вчера се бях разровила в мислите си из фамилната ни история – опитвах се да си подредя назад във времето фамилните връзки, кой след кого идва, какъв ли е бил, как е живял… И снощи, както заспивах, реших да тръгна от мен назад във времето, да помисля за всеки родител на родител по една мисъл, да казвам „благодаря, че си имал това дете, за да ме има и мен днес“ и така да минавам към следващия в редицата назад. И така съм заспала, преди да стигна до най-отдалечения във времето ми член на семейството. Когато се събудих сутринта и се сетих, изпитах наистина благодат. Все едно са ми отговорили на поздравите по имейла на съня  Само че сега трябва са видя как да благодаря на онези, които са толкова далеч, че заспивам, преди да съм ги стигнала 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.