Бира при августинските монаси в Залцбург. Без преувеличение, това е най-масовата бирария на този свят. Дали защото е Разпети петък, бяха надошли местни с баварските си носии, мъжете с къси кожени панталони и дълги чорапи. Заради постите нямаше ястия с месо, само риба. Хладно е, въздухът с алпийска бодлива кристалност. Диша се волно, чисто, планинско.

Залцбург е немислим без тълпите туристи, предимно големи групи от далечния Изток. Видях отново след почти две десетилетия стрък коса на Моцарт в дома му. Знам, че това е един глупав музей, но не мога да мина покрай него без да вляза, имам си младежки спомени от мястото. Помня кичурa на Моцарт във формата на къдрица. В действителност е нещо като проскубан мустак. От Моцарт има четири запазени стръка коса изобщо. Генетични проби на космите показват, че три от стръковете принадлежат на един и същи човек. Не става ясно кой от кичурите е в музея. Както и не е ясно дали изобщо са на Моцарт – три от тях, един от тях, нито един… Всичките? 😀 . Едно друго име запомнете – поета Георг Тракл и тихо скритите под плетеници от увивни растения плочи с негови стихове из града. На тях малко от шарените туристи обръщат внимание. Моцарт е световна марка.

–- Augustiner Bräustübl Salzburg Müll.

Не каквато и да е августинска бира, ами бира за пости.

Честно казано, повече не ми се пиеше, пък и ми беше студено.

Предградие насред фьон