Едно парче извън книжната Лима: Кой е Мали Алим?

 

Снимки. Едната е oт Бети, а на нея е запечатан търговският център Ларкомар в Лима. От птичи поглед прилича на разтворила над залива венчелистчетата си половинка от бетонна маргарита. Другата половинка сякаш е погълната от океана. Всеки, който е посетил Ларкомар, не спира да възхвалява Гледката на гледките! към залива от терасите на по-високите етажи.

Когато бях в Лима, която си измислям, група развеселени млади хора, може би студенти, облечени в груби, плетени на ръка пуловери, се бяха запътили към Ларкомар, за да се помотаят по магазините, да изпият по едно и да позяпат как туристите се снимат на фона на безбрежното синьо, да ги упътят към онова магазинче, в което всеки уважаващ себе си гост на града може да се сдобие с оригинални панамски шапки, перуански окарини, боливийски пан-флейти и какви ли не ризи и вълнени поли с втъкани мотиви на народите на Андите.

Бети сваля слънчевите си очила, отгризва главата на рибата и не знае за какво й е всичко това. Затова ми подарява снимката от Лоркамар, ако съм искала някога нещо да пиша за Лима. А аз я питам дали има в Лима Мали Алим или дали Мали Алим имал Лима.

Л И М А
И М А Л
М А Л И
А Л И М

Показах палиндрома на Весели Лесев (Vessela Kucheva) и се оказа, че тя действително познава такъв човек, но отказа да даде повече информация, подметна само, че всяка среща с Мали Алим е незабравима. Всичко това само още повече ме озадачи, но аз знам, че хората понякога дрънкат какво ли не, важното е просто да изключваме и да подминаваме някое и друго подхвърляне, иначе светът ще се разпадне на хиляди неподредености и всички венчелистчета на половин-маргаритата ще изпопадат в океана. Обаче ден по-късно, докато се шляех из фейсбук, открих, че имам приятел перуански поет, вдъхновил се да напише стихотворение от снимката на завлачена по стръмна улиците в Лима ръчна количка, натоварена с шест заклани прасенца. Пет ме гледаха, а едно беше обърнало гръб. Нито Мали Алим се виждаше да тегли количката, нито Бети да отхапва главата на рибата. Разбира се, Весели Лесев също не.

Прехвърлих още няколко снимки в профила на перуанския си приятел поет и ето го тук – излегнат върху тучни планински ливади сред дъхавата мъглица на Андите. Мали Алим! И тогава разбрах.

Мали Алим не може да е човек. Той е въздишка от изненада и пълно очарование от мига, от измислицата, от дрън-дръна. Мали Алим е нещо като брей-брей!, ехааааа или машала. Възторг и възхвала е Мали Алим. Мали Алим е най-високата степен на чиста маргаритена радост в Лима, която си измислям.

22.07.2011

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s