Снощи стана нещо дума за класическа музика и за една добра радиопрограма за култура и как в тъмното по пътищата в колата подчертава пейзажа и е част от него. И после изведнъж млъкнах, защото не исках да звуча надменно. И домакинът, който е селянин от истинските – със село, ферма и изплескан гащеризон – подхвана репликата ми и раказа как и на него му се е случвало нещо подобно. Карал си комбайна, отпред се жълтеело полето, и превключвал радиостанциите, докато попаднал на тази. И да, същото усещане за музика, която се носи по просторното поле. И си помислил как има нещо, нещо сериозно и голямо. Така го описа простичко някак, но разбрах, че говори за възвишеното. И аз го погледнах с благодарност. Беше си истинско, не просто за да се хареса на гостите. И се почувсвах приета, не просто досаден гост.