Сонети към Орфей: Сонет 1

Сонети към Орфей
Сонет 1

Дърво се извиси. И всенадмогна!
Орфей запя. В ухото вдигна се дърво.
Мълчим, но премълчаното спомогна
промяна, мах и ново естество.

Изскочиха от тишината твари,
от светнали шубраци и гнезда;
и стана ясно – не от хитрина
и не от страх стаени са мълчали,

а слушали, без вой и вик дори
в сърцето. Там, където ни простори,
и ни колиба имат да посрещат,

един заслон от тъмна страст насреща,
на входа му – разклатени подпори,
там храм в слуха за тях ти сътвори.

Райнер Мария Рилке
превод личен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s