Вчера, както се прибирам с колелото, спирам пред магазина за дрехи, от който никога нищо не си купувам, ама обичам да зяпам и да се възмущавам на тъпите неща, дето продават. И гледам – наредили цял щендер с изкуствени кожуси, от онези, дето приличат на драни от детски меченца играчки. Всъщност ме блазни идеята да се нося в кожух от драни детски играчки, има някаква иронична жестокост. Не просто пищен кожух, а най-пищният, а на ревера си да закача гумена бледа глава на кукла с рубини в очите. Винаги човек като се зарови кз купчина дрехи, пристига някой, привлечен от ровенето, и изведнъж желае точно същото. Така до мен се оказва много възрастна дама. Какви великолепни кожуси и как може да са толкова евтини, удивява се тя. Обяснявам ѝ кротко, че не са от истинска кожа, показвам й да види тъканта под синтетичната козина. Обяснявам ѝ, че са драли плюшени мечета, а дунапрена са го яли печен на фурна с пластмасови кестени. Не, това с дунапрена не го казах. Възрастната дама веднага иска да си купи поне един кожух, може и два, то в това студено време. После се навежда към мен и заговорнически ми казва, като на човек, на когото може да повери голяма тайна, казва: иначе при мен в гардероба виси истинско кожено палто, ама в днешно време вече не мога да го нося. Тук трябва да поясня, че ако човек се появи с кожено палто наоколо, най-малкото ще си заслужи погледи на явно презрение. Изобщо не е приемливо в градските кръгове днес. Опитвам се да я успокоя, първо, че не я презирам заради коженото ѝ палто. После, че едно кожено палто, което цял живот ѝ служи, си е заслужило едната жертва и че екологичният баланс се пресмята с по-сложни формули. Жената сияе. И грабва веднага да си купи най-пищния кожух от драни плюшени мечета, точно онзи, който и аз исках. Е, ще го прежаля. Пък и на нея ѝ стои по-добре, въпреки възрастта си има фигура на балерина, а аз ще приличам с това палто на диво тромаво животно, което е свило велосипед и криви между стволовете на дърветата. Жената излиза от магазина и допълва: но в Италия не е така. Там хората си носят кожусите…