Голямата мечта на малкото алпакарче

jazz радио от Монтевидео, бордо, козе сирене, което си буча на ножа и гледам тази огромна шишарка на масата на светлината на една свещ. (От няколко дена мисля да напиша стихотворението:

топлината
на една свещ

Забавлявам Й., като му разказвам истории, които измислям непрестанно. Той знае, че мога да разказвам поне до утре сутринта. Стига да има какво да буча на ножа – сиренето е от облаците – божествена храна. Последната история беше за алпаки и голямата мечта на малкото овчарче (тоест – алпакарче) да стане джаз музикант, но една голяма част от духът му го кара да стане компютърен специалист..🙂 И става една динамична вътрешна борба. А предишната беше за един човек, който си е вдигнал краката върху масата вкъщи в Монтевидео и се рови из Гугъл какво има в Дюселдорф и то в момента, в който аз чета из Гугъл за Монтевидео. И изведнъж се разменяме и всеки чете това, което знае – аз чета за Дюселдорф, а той за Монтевидео. После възниква въпросът – съзнаваме ли, че сме си раменили местата? И ако го създаваме, как постъпваме? Преструваме се, че няма чудо и т. Н.

10.12.2016

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.