Остатъците от празника са най-изразителни. Те стоят за целия празник и като опашчица свързват дните на празнина и на симетричната им пълнота с последващите и предхождащите ги делници. Остатъците са кодата. Нещо повече – остатъците са литература. Защото, за да има литература, първо трябва изобилие на дух, който, изпълнил съда на тялото, прелива в разточителството на уж ненужното.