Рояци комарчета над царевицата с окаяния вид. Дрипава, със златни бучки в сухо лико; събират я в края на всички сезони, малко преди смъртта ѝ, с все стеблата и кочаните, за производството на биологични горива. От гледна точка на царицата, това е то щастлив и дълъг живот – да те оставят на полето, докато си паднеш сама от последен вятър. Натрупаното количество познание на царевицата се измерва с поколенията комарчета, висели над пръчките ѝ като ореоли; бръмбарите, пробиващи тунели в сърцевина и зърно; провървените маршрути на лисици из ниското на царевичната джунгла; шекспировите светулки, родени от безплоден импулс на природата; и магарето, което минава вечер през полето – едно магаре от 21 век насред свръхцивилизационното поле; гледано само заради това, че само по себе си е магаре, което разказва с поклащатата си походка и мятането на клепналите уши библейски истории. Ето така живее царевицата столетник и си бърбори с радарите от близкото летище, спори за опашките на самолетите и лисиците – рязък оранж. Отгоре трепка мишелов и кодира, а долу се въргалят употребявани медицински маски. И се задава в здрача трактор, лъснал в светлините си, заорал с влачените отзад валяци с остри сатъри и копия. 2020.

/лимне 3,33