Цикълът „Затриването на Фарьорските острови“ е писан преди десетилетие и излезе в книгата ми „Литни, хвани ни“ (Жанет 45, 2012). През изминалите години Фарьорите бяха многократно откривани и преоткривани от литературата и туризма в България, но смея да твърдя, че никой не ги е затривал по подобен начин 🙂

Десет години по-късно виждам начинаещия поет в цялото, но в същото време съм достатъчно отстранена, за да мога да преценя и достойнствата на този текст. Затова го поставям отново на четене.

Понякога разговарям с хора, които търсят заглавия за прясно написаните си книги. И винаги казвам: какъвто и съвет да ви дава редакторът, в никакъв случай не го слушайте, и най-вече – изберете заглавие, което лично на вас ви харесва. Така се случи, че аз не послушах тогава себе си и нарекох книгата по друг начин, по съвет на редактор и приятели, а тя трябваше да носи името на този цикъл. Бях убедена тогава, убена съм и днес. Тогава мислех, че едно заглавие не ми е толкова важно.

Имам желанието някога да предложа за преиздаване този сюрреалситичен разказ-поема-колаж като самостоятелна книга. И тогава най-после кръгът ще се затвори и ще затрием окончателно Фарьорите. 🙂

Връзка за славалене на файла (pdf):
Затриването на Фарьорските остови