Тази нощ, в състояние на полусън, умът ми ми предложи следната история:

История за най-великия художник на всички времена

Тръгнал най-великият художник на всички времена да си купи ленено маслo за боите. Стигнал в масларницата, купил най-финото, така чудно миришело. Най-великият художник бил трескав в идеите си за най-великите картини, които ще нарисува, но и бил гладен като в „Глад“ на Хамсун (по-яростен глад не познавам в литературата). Седнал под бука, отпушил шишето и пийнал от ухайното ленено масло. И така, както си седял на сянка, изпил цялато шише и умрял от суперлемния (предозиране с лен). Поради което най-великите картини останали ненарисувани.

(И сега въпросът е, дали са останали ненарисувани заради лакомия или защото възвишеното никога не се разкрива. В качеството на лененото масло не се съмнявам.)