Ще си отмине лятото
с късите си сенки
и остротата на предметите
контраста – светлина и сянка
и тежките ухания в градините

все още несъбудено
детето в люлката
бълнува бъдеще
под силиконовата хлъзгавост на биберона

е медено желанието
да растеш
да се издигаш
над клоните, прекършили небето

засмукването на вселената
в собствената плът
присвояването
подредбата ѝ в ритми:
от круша – стотна
от муха – една милионна
изсвистяването на въздушния поток в трахеята
(въздишка) – грам небе
и още:
доза произволност –
спицата от колело
една гугутка, гъргореща от ясена
откъснатото копче…
ще се изтърколи лятото

и ще се свием на кълбо
да ни заплита Бабата
в жилетка.

(2007)