В гората
все по-навътре
в дълбочината от клони на чужд език
и подскачащи петна светлина
разкачена от лъчите, самоволна
където посоките се изличават
и моите спомени са чуждо бъдеще
и само нагоре е сигурното нагоре
единствената непосилна посока за човека
без летателен апарат
пространството и времето се пресичат
под формата на 2 пътеки –
тясна песъчлива, по която вървя
и широка с изронени буци хладна пръст

поскърцване
пръхтене
поклащане на фенери
дървен ритмичен звук на колела
и минава карета с четирима пътници
напълно навременни на кръстопътя
на разминаване всеки от нас
любезно прикрива изумлението си –
какво ли не е виждала тази земя

Петя Х.
„Из летни хитове“
13.06.21