Което късният ноември ни отнема
е жуженето на големи насекоми в стаите
онези кръгове от жълтозелен звук
затягащи се в тънка примка под таваните

гризем крушите на отминалия си сезон
в зависимост от онова, което очакваме
ни остава много или малко
до семката на упражнението

и някъде в средата на това очакване
една зимна оса, шмугнала се незнайно как
през пролука в топлата стая
захваща ненавременния си химн
с онази басова вяра
като в катедрала, като в
катедрала

Петя Х.
23.11.21
из „Зимни приказки“