МАЛКА НИХИЛИСТИЧНА ПЕСЕН

22

Кога загубих навика да държа раменете си изправени
под товара на дете ли
по дължината на една алея ли
по невнимание
нарочно

не, аз не съм

нито тези рамене са моите
представлявам само онова, което искам
и със силата на тази живяна
съзнателно свобода
мога да изправя всичко –
жълтурче в тревата, стрелка
нищо

Петя Х.
03.03.
“XXII“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.