Endspiel

22

Като гръм от ясно небе
защо точно на него
защо точно сега
защо точно на мен
защо не след две години
нищо нямало вече смисъл

всичко се срутило, битови подробности
картините още не са окачени на стените
какво ще кажат съседите

слушам траурния плач и противореча
всяко време е време и за смърт
всяка причина е причина и за смърт
всяка картина може да се окачи
смисълът не произлиза нито с тялото, нито с неговия разпад
животът, да, жестоко е, се интересува единствено от живеене
глад, умора, болка, поезия

други ще кажат друго
други умеят по-добре разчепкването на чувства

мрежите против насекоми раздробяват гледката на подредени зърна свят
колко величествено, колко красиво е

състрадатателно, с достойнство
логически издържано, етично

Петя Х.
16.03.
“XXII“

Едно мнение за “Endspiel

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.