ИЗВОР НИКЪДЕ

22

Всичките ни
чувства
със странните имена и нюанси
с индивидуалните им пискюли и прояви
издайното до дъното окотрепване на ръка, напрежение в лицев мускул
руменина, пребледняване, крясък
безизразно лице, скрило каквото и да било
широтата на някаква мечта в тясното на тялото
задънените изходи на ревност и завист
синьото, поезията, жълтото, яростта
мълчанието и прекаленото говорене
те, емоционалните гроздове, другите
по скалата от кич до възвишено
не ни принадлежат

не ни принадлеждат
преминават като прошит конец
през времето от първия човек до последния
свидетелстват, че тялото откликва
че провожда

къде съм аз, моля, в копнежа си
който ме надмогва и побира гласове и късчета чужди дрехи
гледам огъня с инстинкта на човек преди хората и не се разбирам
страхът ми е нощна пеперуда и не се подчинява на ума
казвам „аз“ и побирам пръстта и рудата
казвам „ти“ и побирам пръстта и рудата

единствено празнотата ни принадлежи

обичам е празнотата
в която ясните думи звънтят и
струят като вода
някъде далеч и нататък

извор никъде

Петя Х.
19.03
“ХХII“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.