Краят на поезията

22

Там, където свършва поезията, започва животът. 
Не е място, не е време, не е труд. 
То единствено, само, сърце с програма, 
ум с кислород. Цяло. И ход.

Фрактална фигура, например броколи.

Петя Х.
2.04.22
“Извор никъде“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Gravatar
WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. ( Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. ( Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. ( Излизане /  Промяна )

Отказ

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.