Краят на поезията 22 Там, където свършва поезията, започва животът. Не е място, не е време, не е труд. То единствено, само, сърце с програма, ум с кислород. Цяло. И ход. Фрактална фигура, например броколи. Петя Х.2.04.22“Извор никъде“ Споделяне:ОтпечатванеИмейлFacebookTwitterХаресване на това:Харесвам Зареждане... Свързани