ЗЛАТОТЪРСАЧЕСКО

22

как просто ръми
като истина
ти не помниш, помни
но не искаш
аз не помня, помни
но не искам

то отмива пръстта от
скъпоценните бучки
дрънка тъничко
в ситото фино и
се избистря

каквото научихме
каквото остана
каквото бе тайна
каквото бе яма

колко смешно, наистина!

земята – бъбрива родина
златни зъби изплюва
в плодната ни градина

и по мътните бързеи
се било заговорило


как свободни от всичко
което ни свързвало
приласкани от нищото
пак се привързваме

Петя Х.
7.05.
“XXII“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.