Детски приказки в Докторската

22

В eдна ямка в подножието на алпинеума
видях
се беше свил на охлюв
клан, клан, недоклан
белееха рога, копита, кости
вадеше си, както някога, от
под мишницата тънички чревца

едва не пропаднах в черупестата му квартира
едва не го прегазих
както се прегазва паметта

и го попитах:
откога лежиш
защо не стана
не порасна
не постигна
не умря

а той, погълнал не едно дете
отвърна:
не виждаш ли
зает съм да кървя

Петя Х.
18.11.22

Софийска22карантия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.