Керемидена песен

Рейнски песни

Нощ, небето хвърля по керемидите камбанки
вятър е преместил изхвърлена елха
запушвайки изхода към шосето
но нито някой идва толкова късно
нито си отива
за да се спъне в неочакваното препятствие

във вчерашната чаша на перваза
се е утаил разговорът във фигура
която винаги сме склонни да сведем до сърце
дори да е само една жадна камила
хвърляща стеснителна сянка

музиката, която винаги означава само себе си
не открива място да спре, отлага смъртта си и значенията
влиза в радиаторите, къркори топлината си в януари

мокри камбанки, паднали клони
някой вятър да отмести отново дърво

с какво сме заслужили милостта
ти да мислиш за мен, а аз да мисля
за

Петя Х.
15.01.23
„Рейнски песни“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.