PetjaHeinrich


От „Коминопоезия“ на Мария Каро

Къде отиде луната

съседът от последния етаж
ми прилича на някого
…само много остарял
блед свит и побелял
нещо търси мие прибира в хладилника
като навит на пружина 

прозрачните завеси
правят картината на кухнята призрачна
по прозореца налепени
снежинки от хартия
изведнъж изчезна остана само
лампата
и шкафът мивката хладилникът
като свидетели малки архипелази
ето че на перваза на прозореца
изникна съседът от първия етаж
облегнат на сянката си
пуши и мисълта му се издига към горните етажи
усещам я малко горчива
почеса се по голата ръка и сложи
длан на бузата си
прилича на ницше
избягал от всички
после седна на масата в стаята
която се чувства тясна в присъствието му
сви юмрук на челото
вечерта е нежна
видях само една звезда в небето
после стана димно
къде отиде луната?



Кафе Costa

пред светещия хотел,
срещу книжарницата за антикварни книги с малки
прозорчета тече улицата по която
преминават колите
една след друга, една след друга
там стои продавачът от Costa
с изрусен перчем и пуши
не знам кого гледа
може би дима на цигарата или колите-светулки или
своите мисли…
в кафето балерината попита майка си дали
иска захар,
един подпухнал мъж със златен зъб
се усмихна на отражението си в стъклото
мъжете на отсрещната маса имат масивни
челюсти, изведнъж балерината разсече кока си
с розови нокти а димът на цигарата отвън изчезна
в студения ноември
продавачът се е върнал, сложил е очилата си
и отсервира с плавно движение
нагоре-надолу
нагоре-надолу





Приятелката ми ани отлетя

има тяло на гълъб залутал се между хората
усмихва се като ангел, шеговито и тъжно
цветът на очите ѝ е зелен и гледа в обектива
на фотоапарата смело може би защото обича мъжа си
безкрайно и му се доверява но и той не знае защо
се страхува от язовири
всички сме такива казва дъщеря ѝ с платинена дълга
коса и изкуствени мигли
отваря черната си лачена чанта
устните ѝ са пълни и чувствени искала да има сини очи
синът ѝ е тих работи в кол център
краката вяло прострени под масата
мърда само главата си
мъжът на ани пуска любимите им песни адамо пинк флойд
всъщност те са ми любими на мен но ани ги харесва
страхува се и от крави казва той
аз си мисля какво е общото между крави и язовири
пинк флойд пеят Ако ти беше тук
ани ни гледа с дълбоки очи от черно бялата снимка

© Мария Каро
От „Коминопоезия“