От издание на Божествената комедия на Данте

25507649_1358564264265949_6410638831028414252_n

Данте, Вергилий и Стаций вървят през гората на земния рай, стигат Лете – реката на забравата. На отсрещния бряг ги посреща Матилда, беряща цветя, която обяснява природата на земния рай.

Свети Антоний по Лукас Краних Стари

Свети Антоний. Свинчето със звънчетата на ушите е точно свинче на Свети Антоний. Докато живеел като отшелник в пустинята, едно прасе го придружавало. Затова после се появили прасетета на Св. Антоний и те носели звънчета на ушите. Веднага си помислих за свещените индийски крави. //Лукас Кранах Стари, ок. 1520

23659651_1329274223861620_8284800255227727179_n

John Lawlor

Очарова ме, развълнува ме. Някаква незначима фигурка, илюстрираща класицизма в скулптурата. Нещо за задачата на изкуството да възпитава и тук това звучи толкова тихо, че чак се изплъзва. И откога пък ме вълнува класицизма, чудя се докато подреждам впечатлвнията си от деня. Но и друго се намесва тук – някаква огромна привлекателна сила на бяло върху бяло. Да, забелязвам, че гледам най-дълго и запомням напоследък фигури, поставени така в средата, че да не крещят. И най-добре бяло върху бяло.

23130758_1313387548783621_6610704748485731166_n

Жаек

Dudes, това парче от лятото знаете ли го 🙂 Бях го спретнала набързо за премиерата на „Весел, гъделичкаш смях“ от Маргарит Минков. Насред лятото. В един жарък ден, точно като описания.