Муза в Музея //Музей на Средиземноморието, Стокхолм, септ. 2017
Категория: Визуални
От издание на Божествената комедия на Данте
Данте, Вергилий и Стаций вървят през гората на земния рай, стигат Лете – реката на забравата. На отсрещния бряг ги посреща Матилда, беряща цветя, която обяснява природата на земния рай.
Laurent de La Hyre
Laurent de La Hyre, Алегория на музиката, 1649. Музикалният инструмент е теорба (басова разноводност на лютнята).
Танцьорката
Pir
Средата на 17 в. – пир на лисици и гъски с неизвестен край
Свети Антоний по Лукас Краних Стари
Свети Антоний. Свинчето със звънчетата на ушите е точно свинче на Свети Антоний. Докато живеел като отшелник в пустинята, едно прасе го придружавало. Затова после се появили прасетета на Св. Антоний и те носели звънчета на ушите. Веднага си помислих за свещените индийски крави. //Лукас Кранах Стари, ок. 1520
Balthasar Permoser
Юнона около 1705 // Балтазар Пермозер
Клони, клюнове, крила
John Lawlor
Очарова ме, развълнува ме. Някаква незначима фигурка, илюстрираща класицизма в скулптурата. Нещо за задачата на изкуството да възпитава и тук това звучи толкова тихо, че чак се изплъзва. И откога пък ме вълнува класицизма, чудя се докато подреждам впечатлвнията си от деня. Но и друго се намесва тук – някаква огромна привлекателна сила на бяло върху бяло. Да, забелязвам, че гледам най-дълго и запомням напоследък фигури, поставени така в средата, че да не крещят. И най-добре бяло върху бяло.
Жаек
Dudes, това парче от лятото знаете ли го 🙂 Бях го спретнала набързо за премиерата на „Весел, гъделичкаш смях“ от Маргарит Минков. Насред лятото. В един жарък ден, точно като описания.
