За извънсезонната радост

Дневник, Поезия, Стъклени топчета
Въпреки всичкия дъжд
са нацъфтели по оградата
есенните клони.
Midori-jo (1886–1980)

Най-после ми се падна жена – майсторка на хайку. Пък и какво великолепно парче текст! То говори за това, че знанието, откритията, любовта… изобщо духът! могат да се и извънвременни. За извънсезонната радост от тях. Оградата стои като нещо, което разделя – територии, времена, затваря „аз“ из всичкото. И голямата победа е именно цъфтежът върху този обект на отделяне – по този начин се нарушава стабилността на установеното. Ние, с нашия европейски прочит, сигурно можем да видим и нещо злокобно – цъфнало по никое време. Обаче, поставено в климата на Япония, където през октомрви е топло, няма нищо злокобно. Това дърво може да си цъфти до пролетта, зимата е мека. Например в императорския парк видях крехко нацъфтели вишни през октомри. И как се тълпяха туристите да снимат тази най-японска гледка 🙂// А образът на дъжда е ясен, нали? Обсъждала съм го в предишно хайку – дъждът може да се асоциира със смърт, край, разруха.

Midori-jo, или също в англоезичните издания изписано името ѝ като Abe Midorijo, e не само хайку майсторка, ами и основателка на списание за поезия. Казва се Komakusa „Конска трева“ (колко хубаво име, нали!), излиза от 1932 и съществува и до днес (ако информацията ми е актуална). Вижте я Midori-jo прекрасна е, нали? Какво излъчване само!

Зад хладилника

Дневник, Стъклени топчета

Според съня, съществува течение в изкуствата, и особено в музиката, което се нарича „Зад хладилника“ (предполагам, че сънят ми си изобретява форма на гаражния рок, поне като название). И даже присъствам на такъв концерт, при който музикантите са натикани… зад хладилника. Идеята е, че така са отделени от публиката, сами с изкуството си. Също така задната страна на хладилника е нещо като обратната страна на луната – там не прониква светлина, не я виждаме. Гърбът на хладилника има индустриален вид, не е за пред очите, там всичко е тръби и бучене.

По аналогия, участвам в собствено четене на поезия, което е по правилата на артистичното движение „зад хладилника“. Поздравявам публиката, после ѝ обръщам гръб и чета с микрофон с лице към празна стая. Когато свършвам четенето, се обръщам и виждам – от многобройните слушатели е останал само един и той казва с неудобство и за оправдание на останалите „ами то не се издържа“ 😄 което всъщност е точно както трябва да бъде – поезията не е за да занимава публика, тя е общуване между текст и празна стая, тя е зад хладилника, публиката на поезията е самият език.

7.11.2019

Японската възглавница

Дневник

Бях забравила удоволствието от редовното водене на блога. Колкото повече човек пише в блога си, толкова повече фейсбук става излишен, поне за хора, които не разчитат на многобройна публика.
Долният текст е писан преди две години на този ден. Забавлява ме, добре е да си го имам и тук.

Японската възглавница е ВЕЛИКА! Вярвате ли ми, има ли нужда от защита това твърдение? Японската възглавница е с размерите на познатата ни правоъгълна възглавница и тежи медицински. Тежи си на мястото. Под главата е мека и поема лицето, обгръща го с формата си. Ако пъхнеш ръка под нея, тя я обездвижава като гипсов улей. Фиксира те, успокява те, заковава те в съня. Възглавницата има две страни – горната е мека, а долната е твърда и топчеста. Ако се опиташ с пръсти през плата да разучиш материала на твърдата страна, той е сякаш от нарязани на колелца сламки, твърди и еластични. Поради тази си организация на материала възглавницата стои стабилно и ако я изправиш в горната част на леглото, тя те държи предано и надеждно, когато се облегнеш на нея, а не се смачква в безформено лигаво кълбо, не те изгърбва, не те превръща в измолващо удобство безгръбначно. Японската възглавница се отнася със същото уважение към теб, което е залегнало в базата на всички междучовешки отношения в обществото.

Понякога слагах тежката възглавница върху корема си – да ме захлупи и да ме смачка – много удобен заместител на одеялото. До японската възглавница имаше често и обикновена възглавница, която седеше като безхарактерен чувал с парцали. На сутринта японската възглавница изглежда непокътната – с прави форми, гладка калъфка, свеж вид; а до нея обикновената възглавница прилича на преживяна драма.

Възхитена съм и от японския матрак. Като човек, прекарал дълги спорове с продавачи на матраци, които, виждайки че не могат да ми угодят, накрая започват да ме лъжат и да твърдят, че няма на тази земя по-твърд матрак от този… вече знам. Има, да, има. Японският матрак е ВЕЛИК!

История за най-великия художник на всички времена

Дневник

Тази нощ, в състояние на полусън, умът ми ми предложи следната история:

История за най-великия художник на всички времена

Тръгнал най-великият художник на всички времена да си купи ленено маслo за боите. Стигнал в масларницата, купил най-финото, така чудно миришело. Най-великият художник бил трескав в идеите си за най-великите картини, които ще нарисува, но и бил гладен като в „Глад“ на Хамсун (по-яростен глад не познавам в литературата). Седнал под бука, отпушил шишето и пийнал от ухайното ленено масло. И така, както си седял на сянка, изпил цялато шише и умрял от суперлемния (предозиране с лен). Поради което най-великите картини останали ненарисувани.

(И сега въпросът е, дали са останали ненарисувани заради лакомия или защото възвишеното никога не се разкрива. В качеството на лененото масло не се съмнявам.)

Вместо манифест

Дневник

И понеже корона слага и вид цезура в живота ни – за мен важи в новия свят:

Срещи с приятелите ми – само извън България, или в Русе, на драго сърце 🙂

Не възнамерявам да долетя някога отново на родна земя. (Не че то не важеше и през последните години.)

Всичко, което пиша и превеждам на български, ще излиза само самиздат или в издателства, несвързани с българския литературен елит 🙏

Ако подкрепам някакви фирми или дейности в Бг, то това би било само в областта на текстила. 🙂

Събираме текстове за втория брой на ЛСТ#2

Дневник

ТЕКСТИЛ

За втори брой на „Литературно списание ТЕКСИЛ“ (ЛСТ#2) очакваме вашите най-добри литературни текстове. Проза, поезия, публицистика, литературни преводи. При преводните материали е важно да са изяснени авторските права.

Темата на предстоящия брой е: Голямото аз – автофикционална литература, дневници, селфи.

Текстове по зададената тема ще имат предимство. Разбира се, ще прочетем и обсъдим за евентуално публикувани всичко, което получим.

Публикуваме само избрани текстове, затова, моля, не приемайте евентуален отказ като обида или отхвърляне на вашето творчество.

Краен срок: 20.03.2020
Изпращайте всичко на: editor@lstextil.art

Очаквайте ЛСТ#2 в началото на лято 20.

View original post

Остатъци

Дневник

Остатъците от празника са най-изразителни. Те стоят за целия празник и като опашчица свързват дните на празнина и на симетричната им пълнота с последващите и предхождащите ги делници. Остатъците са кодата. Нещо повече – остатъците са литература. Защото, за да има литература, първо трябва изобилие на дух, който, изпълнил съда на тялото, прелива в разточителството на уж ненужното.

Хубав ден

Дневник

Какъв хубав ден – тласък на Европа към либерално, зелен. Volt Germany също!

Рядко ми се е случвало да се чувствам след избори победител при всички положения и в толкова много аспекти от политическата ми настройка.

И в какъв човечен град живея! Благодарна съм 🙏🏻

Сега остава само поезията да победи 😄