Анкетата

Реклами

Всичко стана вероятно и възможно след това

Всичко стана вероятно и възможно след това„, пише Архилох, разкривайки чудото на една внезапно спуснала се нощ по пладне. За нас, лирическите поети, Архилох стои в началото и всичко тръгва от него – личното малко в голямата история, негероичното, любовната неосъщественост, останала като завинаги откъснато парче копнеж „По ръката Необуле да докоснех аз веднъж“, ироничното, подигравателното, жлъчните ямби, горчивото, виното и смъртта. През всички епохи лирическите поети са преоткривали Архилох. За първи път на български се появява пълна, смела в интерпретациите и жива като език колекция от фрагментите на Архилох. Прецизно коментирни.

Премиерата е на 22.11, 16:20 часа Център за книгата, НБУ.

А аз ще постъпя като Архилох – ще си захвърля щита в някой храст 🙂 и няма да ми мигне окото, по-скоро ще си отворя бутилка вино – няма да присъствам на премиерата… по мое убеждение, поетите не ходят на премиери. Но ви каня сърдечно и ви заклевам да не изпускате тази среща, на която в кръг от умни хора и приятни събеседници ще се кажат смислени неща. След моето задочно лирическо изказване тук, там ще чуете също и академичните основания за тази книга. Приятни срещи с Архилох! А чудото, което поетът е преживял по пладне, знаем днес, е слънчево затъмнение.

46502249_1902697029783613_3604320976956817408_n

20 ноември, 4 градуса, нищо забележително

… Освен че надниннах в блога си и видях как съм го занемарила. Имам извинение – пиша във фб, свила съм достъпността на изказванията си там до група от двайсетина най-близки хора и на доказани почтени познати. По две основни причини:

– Завист. Да, завист! Усещам я, отправена към мен. Бяха ми обърнали внимание преди време, не можех да повярвам… Едно, че завистливите подхвърляния нараняват, второ, че неизказаната зависит избива след време в агресия, желание да ме поучат, да ме сложат на място. Приятелски.

– Кражба на идеи. Хайде да не ставам параноична. Имам основания за повишено внимание.

И все пак, може да се намери и разумен начин фейсбук да не изяжда блога ми.

 

Филигранна майка

Р. минава през стаята, поглежда ме и отбелязва: „Колко си филиганна!“ Може би искаше да каже „елегантна“. Отнасяше се за това как държа чашата с вино.

(И аз често  наблюдавам как хората държат чашите си. Понякога ми се струва, че цели приятелства зависят от подобни провидно незначими неща. Не знам дали да се упражняшам в харесване на хора, които държат грубо чаша със толче. Като все пак нека разграничаваме грубо от непохватно.)

Много полезно определение – фифлиганен –, което може да ми свърши работа в някой текст.

Аз пък днес го нарекох Нотебом. Може би заради стихотворенията, върху чиито преводи работя в момента.

 

 

Колкото и да ми хареса вчера инсценировката на Зигфрид

Колкото и да ми хареса вчера инсценировката на Зигфрид в дюселдорфската опера, толкова и не ми хареса. Но точно ето тази – от операта във Валенсия – е велика! И е огромно удоволствие и за окото.

Засега от „Пръстенът на нибелунга“ Зигфрид ми е любимата опера, но не съм гледала още „Залезът на боговете“.

 

 

 

Пак „Спартак“

Снощи гледах пак „Спартак“ – филма от 60-те на Кубрик с Кърк Дъглас, който освен че играе Спартак, също е и продуцент. Това веднага дава отговор на въпроса ми, защо Спартак е игран от актьор в презряла възраст 🤣 Не че не играе чудесно, но се чувствах малко като в операта, където поради липса на подходящ певец, например Дон Джовани е пухкавел с коремче, и подобни. Кубрик след този филм се е заклел никога повече да не изпада в такава зависимост, която му завързва ръцете. Между другото, Кърк Дъглас е още жив и е на 102 години.

Замириса ми на жито

Замириса ми на жито и изведнъж си спомних как прабаба ми казваше, че питката трябвало първо да обиколи полето. 💚 Много ме объркваше това нещо. Как така ще ходи да се търкаля по пътя и да се върне мръсна, а не да си я хапнем чистичка от фурната. И май ме смущаваше идеята как няква храна ще ходи да се размотава, защо не тръгнат ябълките, лука и другите от кухнята и те да обикалят. Много се ядосвах да чакам питката да се върне, а накрая не исках да ям от мръсните й крака.

„Book of Numbers“ *ВЕДНАГА*

Да си купя ли обявения за гениален, но напълно неразбираем роман на Joshua Cohen „Book of Numbers“ *ВЕДНАГА* в превод на немски и на висока цена, която силно ме спира, но и ме блазни, или да изчакам година, докато романът излезе с меки корици на приемлива цена. Или да я прочета веднага на английски, което ще ми е по-трудно и няма да разбера още повече от неразбираемото, или да дебна в библиотеката и да се докопам след месеци до един опетнен екземпляр  or not to be.

Омарът влюбен бе в лангуста

„Омарът влюбен бе в лангуста,
без отклик беше любовта,
в неосъзнатото се спусна
и стана устрем към смъртта“

Преразказвам останалото: Психологът се заел със случая, който изглеждал доста заплетен. Обаче омарът се уплашил от сметката и избягал. Психологът се ядосал, но си замълчал, продължил да мисли върху случая. Омарът се наслаждавал на живота и открил щастие в друга любов. А психологът пък открил извора на личното си помрачение, а именно – в комплекса за пари 🙂
–-
(Из „Психология“ от Херман Хесе) // Четене напосоки