Долният текст е писан и забравен из архивите ми. Помня, че го нахвърлих за няколко часа в екстатично писане. Писах го за кеф. Писах го като отговор на имейл 🙂 Днес го открих и реших, че му е време да излезе на светло.

Как двама режат майстора Фриц – онзи, с работилницата в Северната кула –, когато същият беше вече с единия крак в гроба

Средновековно хирургическо зрелище

Спонсори: майсторът на мастило, знахарят и любовницата му вещица, самият шарлатанин Фриц и онзи негов луд помощник, който прави зъбчати колела и е крастав и още много мога да кажа за него, но да не се отклоняваме

Действащи лица:

Хирургът (Х)
Фокусничката (Ф)
сянката на момче и неговият глас
Майстор Фриц
Също и един медиен майстор, който през цялото време на зрелището зяпа в лаптопа си, отворен с гръб към публиката (за предпочитане – бял Макбук, защото ябълката много хубаво свети в мрака на сцената) Медийният майстор от време на време се заслушва в разговора и изразява спонтанно отношение с израза на лицето, бърка си в носа, гризе си ноктите и плюе отгризнатото на земята, пие кафе от чашата си, отваря кутия с доставена пица, пише нещо, разсейва се, чати си… но също се грижи и за звуковите и светлинните ефекти и това, те да се включват навреме.

Медийният майстор седи с лице към публиката на семпла офисна маса, разположена вдясно, в дъното на сцената, така че да не се натрапва, но да е добре видим и полуосветен. Виждат се кабелите, контактите.

На висок дървен нар в средата на сцената е проснато сивкаво-пепеляво тяло, вероятно на мъж, но е трудно да се разпознае в полумрака на сцената, а над него – фосфоресциращи мухи, едри като врабци и нападателни като лешояди, жужат оглушително и позамлъкват над полутрупа, стръвно го нападат. Хирургът и Фокусничката много не обръщат внимание на гадините, само от време на време Хирургът блъска някоя и друга муха с мекото на дланта си и мухата, загубила равновесие, полита към някоя от стените или към пода и се чува оглушителен шум от нейното разпльокване, а от нея оставя петно на тъмните стени. Някаква бледа лоена лампа гори на пода в близост до дървения нар.

Х: Да го изцерим! Много повече – да го възвърнем в кръга на живите. Да го изтеглим със силата на ножа, да резнем болната му кожа! Нима не е по-ясно от вечерница във бистра нощ, че сме се надвесили над тялото на клетия ни майстрор Фриц с ей точно тази цел. Петел? Петел ли чух?

Ф: Петел?! Не бе това петелски зов. Не, не беше кукуригане, то бе църчене на набучена на шиш бълха на огъня през три къщя в четвърта. Дърт е твоя слух, пропит до смърт от смърт след толкоз операции, макар и като цяло да влачиш младо тяло. Но виж го него – клетника на нара. Не може да преглътне вече даже и залъка си на попара. Да го изцерим, да, но преди това да го обърнем три път по корем и три пъти по гръб, за да му се раздвижат жизнените течности като на стар… хладилник.

Х: Каква фокусничка си ти! Мъдрица. Бих казал – магарица даже! Именно затова е посинял, защото се е залежал, превърнал се е в блато. Или пък гангрена е това?

Хирургът оглежда тялото, побутва го познаващо и малко гнусливо с пръст. Полутрупът изревава ОХХХХХХХХХХХХ

Обръщат го и го довършват почти.

Х: Гангрена, ясно. Познах я по стенанието. (обръща се към тъмното в лявата част на сцената) Момче, подайте ми наточения нож, онзи от лавицата в курника. И ярешката кожа, гърнето с лой. Мастило, две тънки сламки от сеното, но да не са пукнати, че да не изтече душата му през неволен процеп.

Ф: Гангрена? Нима това го знаем в нашето средновековно време? Прав беше – петел пропя. Повторно, чуй! Поличба е това! Три години ще вали пипер и въглен. Или нещо друго.

Момчето от тъмното: Мастилото е свършило. Да бяхме купили достатъчно от точно този майстор на мастила и багрила. (върху тъмната стена отзад на сцената се прожектират примамливи силуети на подрънкващи стъкленици) Но не е късно. Не е късно! След края на зрелището вън ще ви причака, мустакат и ведър, самият майстор на мастила с цял конски впряг с дисаги, пълни с чудотворна плътна течност, която бавно се разлива в писмо по лист или в гангрена.

От тъмното, там дето е уж момчето, долита захвърлен на сцената мръсен вързоп с останалите поискани за операцията предмети. Хирургът го развързва, клати глава и подрежда внимателно преувеличено големите предмети на разклатената масичка до “операционната маса”.

Х: Сламките набутваме в носа, за да има душата коридор да бяга, ако й стане много тясно или грозно в това проклето, болно тяло (набутва ги и те щръкват като антенки). Ярешката кожа – да си бриша в нея ножа (избърсва го). И лой – за какво ли не. (Понамазва малко от лойта по ръцете си, зад ушите; понамазва и лицето на болния, похапва от лойта, шмърка лой, суети се, пълни лампата) _към себе си): Но как да отстраня гангрена без мастило? Нали трябва първо да я оцветя. (към Фокусничката): Времето ли спомена? Какво е времето?

Ф: (вглежда се с длан над очите надалеч над публиката) Май слънчево. (звуков ефект – гръмотевица)

Х (поглежда я втрещено): Откога пък има някакво значени за хирургията дали е слънчево или пък сиви ангели трептят с криле под купола небесен?! За онова те питам… онова, което изтърси ей-така.. среднонезнамкакво си време.

Гласът на момчето от тъмния ъгъл: Помнете! Средновековие ще нарекат това, което правим ние тук сега, но по-важно е да се сдобиете и то още днес поне с чифт зъбчати колела. За здраве и за всеки случай (прожекция на стената на въртящи се зъбчати колела. Една врабчообразна муха си разбива главата с подвижното изображение и така филмът внезапно прекъсва, оставяйки на стената поредното петно)

Ф: Ах, това ли питаш? И аз не знам. Веднъж попаднах с цирка на джудже… на пътя, което беше доста смехотворно, не защото беше цялото ей тъй поразкривено (кълчи се и показва), ами говореше, че не идвало от онзи или от другий град, а от място някое си, дето никакво го нямало на халка от нашата веригата, но го имало на друга, там, където… там, когато многобройни деца, колкото бобови зърна в чувал, едно след друго се пръкнат от множество кореми и коремите, от които са излезли, отдавна са изсъхнали и са се стрили… на пепел. Пак петел, хирурге, чу ли? И джуджето още каза, че самият той е семката на ябълка, която е поникнала на дървото, което е поникнало от семката, която е била ябълка на дъвото, което е поникнало от семката на ябълка на дървото, което е поникнало от семката на… ето тази ябълка (вади една ябълка от джоба си)

Х: Шикалки небесни! Безбрежно е удивлението мое от това джудже, изкусен майстор на лъжи! Уви или добре, че никой няма да го разбере. Но в едно е прав – и гангрената е гангрената на другата гангрена, която е била гангрена на гангрената… И ние сме гангрени, но от по-висш тип, деликатни може би, но не достатъчно прозрачни, затова понякога ми се налага да отварям тялото и да надничам вътре – отвън какво се вижда? – нищо. Кожа, в най-добрия случай – мека, чиста и гладка като тихо езеро. Но с времето…

Ф (прекъсва го): Времето не е изобретено още, не дрънкай футуризми. По-късно майстор Фриц ще го излови в часовник, ако порозовее отново горкият тука труп.

Х: Часовник? Ха-ха… Разговорите с фокусничка са като на друг език. Ха-ха! Език? Това пък да не би да е онова, което расте на връхчето на мекотелото, ето на това (разчеква устата на полутрупа и оттам щръква лилавеещ, прекалено голям език, връхчето на който дими. Хирургът посочва дима.) Това са думи.

Ф: (към публиката): На мен на друго ми прилича. Но не ми се бърбори и за Фройд сега. Онова, с ябълката, ми стига. Ако и за сънищата трябва да разказвам като за предрешени магарета, оставени на вода, докато кокалите им щръкнат като зъбери, облещят се и почнат да довиждат прозрачни образи, подобни на рибки, плуващи под тънък лед. Не, грация! Мерси, аде…

Х: (замислено): Това месо… нима това е майстор Фриц? С изящните ръце и тънката пръдня, с която и дявола омайва и онзи кротичко присяда с подвита опашчица на прага. Или пък с другари на върха на една единствена игла. Нима това е този същи майстор?

Ф: Вкъщи някой да се обади и да каже – майстор Фриц ще бъде опериран от хирург и фокусничка ще му асистира. Раздайте на населението бира!

Гласът на момчето от тъмното: Ако нещо ви боли, потърсете знахаря или вещицата от горната улица. Успешно отстраняване на всякакви гангрени, лек против косопад, бяс, билки. Пуска кръв, а за най-редовните клиенти – безплатно и професионално колене на прасето за празниците. (прожекция на стената на бързо сменящи се картини на ножове, бягащи прасета, ухилени космати мъже, брадати жени, кръв, слънце… повторение на образите, все по-бързо, докато не избледнее в екранен шум и затихне)

Х: Говориш като обсебена от сто рогати. Козата ти самата!

Ф: Виж, на Фриц ръката се повдига. Дали пък не иска нещо той да ни подскаже?

Х: Дрън-дрън. Това е рефлекс. Сега ще го пречупя.

Хряс!

И му прекършва ръката, която се отчупва и остава в ръката на Хирурга. Хирургът и Фокусничката се споглеждат с лека почуда, но Х. бързо овладява нежеланата емоция и захвърля ръката през глава в тъмното на сцената.

Ф: И как сега с една ръка ще измайстори часовник? Как ще настъпи времето? Как модерността ще счупи класическото огледало, ще натроши картините и после как ще сложи шапка от 100% полиестър на Мона Лиза? Как изобщо всичкото това ще бъде, за което си струва да се говори на чаша чай? (леко объркана) За времето говоря май…

Х: Спокойно, остава му една ръка… ако оцелее, гангрена е това, не е шега. Отново петелът. Денят е вече зрял, какво му става днес? По това време…

Ф: Не разбирам защо говориш непрекъснато за времето, нима не ти е ясно, че време няма. ВРЕМЕ НЯМА! Това е само някаква измама. Заблуда на огледалата. А има ли огледала? Живак щом има, има всичко, от което да се сглоби човек, но по-добре е да се извлича злато.

Х: Да! И все пак – без мастило, как да му маркирам гангрената за рязане?

Ф: Режи го на око. Ето ножа. (подава му огромния ръждив, груб нож) Бог ще поведе ръката ти, със затворени очи режи, че пò е лесно. (обръща се към момчето в тъмното): Момче, хвани петела и му пъхни шикалка в гърлото, да замълчи, че ни смущава, нарушава божествения ред, в системата започва да протича време и да ни отдалечава от целта. Хирург, за по-сигурно, нека да завъртим това, което е останало от Фриц, още три пъти, няма да му навреди.

Въртят го, изпукват кокали, чува се стенание, ръждивият нож проблясва. Навеждат се над него и го оперират, дърпат, бутат, подават си един на друг ножа, хвърлят парчета месо по сцената. Полудял, петелът кукурига все по-яростно. Дървеният нар се превръща в корито или в ковчег, тялото потъва долу ниско и не се вижда вече. Избликва фонтан от кръв и златни патета плуват и подскачат по игривите струи. Мухите, големи колкото врабчета, падат удавени и вирват кореми в коритото на фонтана. През цялото време кукурига пощръклял петел на заден план и стените стават огледални, така че сцената се мултиплицира вечно. Ярко осветление.

Петелът внезапно замлъква. Хирургът и фокусничката се изправят от двете страни на фонтана, омазани в червено и черно. Хирургът си избърсва потта от челото с опакото на ръката. Фокусничката несръчно жонглира с две топки, докато ги изпусне и не ги повдига повече.

Стените вече не са огледални, а просто бели.

Х (към публиката, тържествено): Готово.

Ф (към публиката, тържествено): Направихме каквото бе по силите ни.

Момчето от тъмното: Готово. Петелът глътна шикалката!

Х (към момчето в тъмното): Глупак! Такова разхищение – от какво ще си варим сега мастило?

Ф (пророчески към публиката): Скоро и мастило няма да е нужно.

Майстор Фриц: Хопааааааа! Ей ме на (изскача бодро из фонтана като от торта, еднорък, но ухилен до уши) Оцелях! Да се захващаме за работа, че утре свършва карнавалът.

(Фанфари и подобни свирчици)

Гласът на момчето в тъмното (все по-заглъхващо): Само за две жълтици рецепта за гъсто мастило на сергията вън на изхода. Само за две жълтици… Само за …

Медийният майстор затваря лаптопа, Х, Ф и Майстор Фриц се свличат на земята като покосени. Фонтанът секва и остава само ковчегът на сцената. Медийният безделник става и тръгва да прекосява сцената. Малко преди средата се спира кратко, хвърля поглед на публиката, не казва нищо, а продължава и излиза от другата страна на сцената. Завалява на сцената и из публиката…

пипер и въглен.

КРАЙ

Бонус:

Средновековна рецепта за мастило от шикалки

Вземат се шикалки, колкото се намерят. Натрошават се на едро и се поставят върху огъня в метален плосък съд. Добавя се и малко дървено масло. Сместа се разбърква здраво и се оставя върху огъня докато се позапекат шикалките. Сетне готовата смес се изсипва в стъкленица и се долива бяло вино, до към шест пръста над нея. Добавят се също равни части арабска гума и витриол. Запушва се и се оставя да престои на слънце един ден, като се разтръсква и разклаща, колкото се може по-често. На другия ден се кипва върху огъня и се оставя да поизври, докато стане толкова гъсто мастилото, колкото ви се нрави. Най-накрая мастилото се прецежда и се затваря в стъкленица или в метален съд, но много да се внимава да не попадне прах, че той разваля хубавото черно и при писане прекъсва линията.

Петя Хайнрих
(2010)