как изтича през най-тясното
зърно по зърно на синджир
сол, пясък, език

бавен метроном
на гърба на коня
ездачът си играе с телефона

в часа на розовите облаци
по празната улица
се търкаля колело

утринен птичи хор
още един приятел
по-малко

под новите листа на липите
същите стари надежди

през запалените фарове
пробегна заек
и забравих

край
под разтопения сняг
лъсна непотърсен ключ

нощ пак вик
на улулица отдавна
не съм пътувала с влак

–

de vita solitaria
Петрарка с кучето
след табелата за края на града

и капчукът като мен
с весела песен
не говори с никого

каква мъгла
по алеята
минава еднорог

последна улична лампа
алеята продължава
отвъд светлината

дане комарчетата
в бръшляна
вече знаят

януарска нощ
в смърча вече
вика бухалът

от заледеното езеро
ме гледат
очила

последна гара
влакът намалява
очакването ми

през гъстите клони
светлината
хвърля копия

в парка влиза
момче излиза
старец

дори далеч от брега
със сърцето виждам
морския фар

на път – тояжката
се забива в пръстта
сега е винаги

среднощна гара
от влака слиза
пътник без багаж

зад ухото на гранитния
буда – калинка
с пречупено крило

познаваш ли
тази птица
която не съществува

най-ранният ми
детски спомен
прашинки в светлината

колко много
снежинки
не оставят следа

пътувах, видях
а листата на липите
по алеята – същите

голи клони
още стрелки
върху циферблата

през пролуки и стъкла
се плисва мрак
от сгъстени зеници

през дяволското тресавище
само аз
и бременските музиканти

нощен винил
снежната кралица забива кристал
в детското ми око

през голите клони
най-после наднича
кръглият часовник на кулата

в къщичката за птици
бляскав пръстен
по-едър от отвора

жълт ирис
радостта
изгризва тъгата

новогодишна ливада
кълвачът обръща
туфи трева

най-голямото водно конче се лута между крачките на минувачите

на дъното на чашата
2 капки лимонада
чифт лято

цветя и растения
понеделник до четвъртък
петък и събота
телефон

в огледалото за обратно виждане

НИЩО ________

снегорини, корабни сирени, бял стар фризер със снежна шапка, изхвърлен върху заледения тротоар