Няма невинност в езика
вземи този пожар и си го сложи в джоба
подаваме си един на друг обгорени фрази плячка
издигаме едно ние и ние ни издига
луна, искаш ли бързи кораби
минаваме през текстовете като завоеватели
мрачни от мълчание – леки от мълчание
тържествуваме със сведени очи
върху разбитите кодове
какво дрънчи в пробитата си броня там долу
за милост моли с превит гръбнак

Триъгълно стихотворение

нощем бучи моторът на морето
през отворените прозорци
(бялата рамка маркира разположението
на текста от стъкло с разтекли се краища,
ръка настройва огледалото за обратно виждане)
цикади си подават въжета
от единия кедър на другия

помненето е докосване
от върха на опашката на онази
котка с възпалената розичка
на лявото око – забумти ли
кръвта в жилите на камъка
падаш като семе в древния й сън

аквамарин, @, фосил, чаша с Coca-Cola
върху нощното шкафче и десетина
удавници мравки в лепкавата глътка
на дъното – той пристъпва с остроъгълен
триъгълник от цветя (Nymphaea caerulea и коноп)
с острия ъгъл надолу
из лабиринта от рухнали стени, високи
до коляното, все по-далеч е моторът
на морето, той пристъпва рохък, той
като система от песъчинки
с увеличени междинни пространства, той
пристъпва с обърната навътре усмивка… той

врати, които се отварят, затварят
други врати, никое време не носи

надежда, нощем бучи

Залък по залък я отчупвам и изяждам
Скоро ще свърши цялата

 

The music says freedom exists
and someone doesn’t pay the imperor tax.

 

Via: Tomas Tranströmer | Louisiana Channel

вятър ситни през бамбука
сякаш да не ме уплаши
мигвам само а тревата
вече станала гора е

глупав вятър – страх си нямам
да стоя и наблюдавам
аз на времето капчука
първо беше до колене

детски писък – смях на жаба
пръсти ронеха земята
и намираха монета
дрозд запява в ниски клони

после качва песента си
на върха стърчи иглата
и боде яйцето звездно
из бамбука вятър ситни

сгъва ми летата в арка кратка
пръстите на възли
натежала е монетата
и пробито е небето ми

дроздът си играе кост

то детето би намерило

из бамбуците пътеката

 

 

 

 

 

 

ако някой би намерил

него

я крилце я кост я път

Там през буците където

Още и не са сънувани

На бамбуците предците

още бабите не са сънувани

 

 

аз бях пеперуда

с пудра по крилата

вятър вее вее вее

славей из бамбука

Михаил Тодоров ме изненада преди време с този симпатичен и задълбочен прочит на ЛОТОС. Читателското ревю е публикувано в googdreads.

Пътувам със Сингапурските авиолинии в компанията на Петя Хайнрих, слушаме Боб Дилън точно тази песен: Wtatever colors you have in your mind, дъжд, дъжд, джъд… джъд-джъд джъд-джъд джъд джъд джъъъд – така е превела Ms Heinrich в бележка под линия стихове от песента на Боб Дилън на български… Държа нейния бледо лилав „Лотос“ в ръка и пътувам в езика чрез него. Води ме в едно ожънато поле, през него се гонят два заека, в края на стиха напрягам сетивата си – „не вярвам на очите си /мисля, че едното е лисица“ – завършва това стихотворение Ms Heinrich, после все така заедно след един „Ураган“, „когато всичко поутихна/ открихме в разрушенията/ кухина с гнездо/ на оси“ и въпреки че „никоя не ужили никого“, аз си спомних за онова гнездо на оси от The Shining на Стивън Кинг и се смутих от това стихотворение, което ми стана любимо в цялата книга. Ще цитирам финала му преди сега да продължа.

от кухото се носеше жълтото жужене
усилено и изкривено по
неведомите пътища на звука

да поговорим за акустиката и изкуството
щом няма за какво да се захванем тука

звукът е въздушна скулптура
понякога езикът с боязливо опипване повтаря
извивките на нейното нетрайно трайно тяло
езикът не знае – доволен език

Определено изненадващ „Лотос“, който се открива с мото от Джон Ленън – My mind can feel, преведено на български „Разумът ми чувства“, а долу – бележка със звездичка „вероятно ще сложа друго мото“. (Не, скачам аз в началото – не съм съгласен да се сменя!) Да вървим през Египет към Сафо, розовопръстата Сафо разтваря своя лотос (това си го измислям защото Петя Хайнрих по Омировски ни подвежда, но аз не й оставам длъжен), напевите на всички птици и Алкман, а после чуваме неистовия смях на Сафо (чак пък „жив неистов смях“?), отиваме на среща със Сафо, която тук започва, но продължава в други книги (той и Катул ни води на среща със Сафо, помните, нали?) Тук срещаме лотоса на Сафо, гривната на Сафо, Сафо е гнездо на оси… (Гледай ти!), „Лотосът е гнездо на оси“, (вероятно, мога да си го представя). Накрая виждаме гърба на Симон дьо Бовоар и накрая ще кажа („В скоби“), че коси от лапис лазули може и да звучи добре, но става дума за лазурит.

Михаил Тодоров

Източник: goodreads

Заговорихме се за преводите и се стигна до екстремно превеждане на „Лотос“ на Хайнрих Хайне.

Първо: ЛОТОСОВ ЦВЯТ
(фрашкано с яки ямбове, става идеално за чалга парче и славейко’  ми е кацнал на рамо)

Наистина, ний двама
ставаме за смях
припада нашта дама
куц – вторият от тях

тя страда като коте
а той е болно псе
дъската май им хлопа
там някой ще рече

душите им са близки
ала остава си секрет
туй де е над душата
и скрито под жакет

мисли се за лотос
милата ми тя
а дружката й бледен
като луна изгрял

разтворения лотос
под блесналия диск
наместо да опложда
поднася му той стих.

Хайнрих Хайне
Превод от немски Славея С. Кара-Саламурова

Второ: ЛОТО
(нека все пак да засилим чалга ефекта; ама пък кви рими! ква форма!)

Кълна се, ние с тебе
сме двойка на инат;
тя – слаботелесна,
а той пък е сакат!

Тя гърчи се кат коте,
той – трескав помияр.
С повреда у главата
е всеки екземпляр.

Душите си те знаят,
но не и тоз тертип
да вземат да бърникат
между душа и слип.

Решила, че е лотос
таз лудичка жена,
а той, болнаво блеснал,
се мисли за луна.

Мис Лотос се разчеква
под лунна светлина,
но той е импотентен –
поднася стих в лайна.

Хайнрих Хайне
Превод от немски Райна Чалгарска

Трето: LOTUS
(нека малко по-така, да се поразхвърляме – neo, proto, alles)

Вярно е! И не е вярно!
Че сме карикатура от чисто естество! Искам да кажа – НИЕ (ако ние съществува)
Виж ми я младата дама – нежничка, слабичка, припада при повей…
Виж ми го старика – прикован на легло, сломен, тъп продънен мях. (за смях!)

Какво е страданието на едно коте.нце – леко? Повей? Мяу на тичинка. Такова е нейново.
Виждали ли сте сгърчено от болка псе в канавката? Лиги и козина. Такова е неговото. Единственото им оправдание е, че им хлопа дъската.
(Тук Хайне използва пълнеж в четвърти стих.)

Да поговорим за душата и да завършим с тялото. Душите им са усукани летни треви – дори и вчерашната буря не ги разлъчи. Видях ги да се полюшват под капките, но не. Ала трева в тревата на прониква.
Тежка е дрехата и покрива здраво тялото като ризница. Не ще я отметнат.
Никога не ще узнаят какво у другия се крие между душа и риза. *Някой би попитал не е ли душата риза и нищо повече?

Милата, виж ми я, мисли се за лотосов цвят. Вижда се древна в огледалото.
Лотос Лотос Лотос Лотос Лотос Лотос
Горкият, виж изпънато му в крясък болнаво лице:
Аз съм Луната! Луната Луната Луната Луната (И е прав – не грее. Ха-ха!)

Разтваря лотосът цветните си поли
изпълва чашката си със светлика на луната, (бяс, зъби, бяло, бяло)
нощем не прехвърча синята пчела Вишну, не заспива в лотоса до бога на любовта.
Затова пък – ето ти – стих.

Heinrich Хайне
Превод от немски: Хенриете Рилска

 

Четвърто: Лилия
(без мъжки рими и колкото рококо попие, анжамбмани, врътки и декорации)

Да, вярно е, че ний двамина
сме куриозна двойка;
от сладост прималява й на дамата,
а дървена е неговата стойка.

Тя ми е жалничко писанче
той ми е изхърбавяло куче
изглеждат ми сякаш, че ку-
кувица ума им го смуче.

Им близки са душите, ала
не ще дочакат си сюрприза,
какво у другия се криело
между душа и риза.

Че е самото цвете лилия,
жената си въобразява,
а в бледостта си по челото,
той луната разпознава.

И лилията се разтваря
под лунно лумнала вселена,
но вместо оплодителното семе,
тя само този стих поема.

Хайнрих Хайне
Превод от немски Лиляна Лилянова

 

Шесто: Лотоса, лотос
(в един чуден дактилен хекзаметър)

Вярно е, ние сме двойка особена, чудо и приказ.
Дамата, често припада, бастун е на него потребен.
Котенце жално е тя, той е болен подобно на куче.
Ясно е, хлопа дъската на тези чутовни герои.
Близки душите им техни, но винаги тайна остава
туй, дето двамата крият над свойте души и под ризи.
Че е тя цветето лотос все таз женица си мисли,
ето го болен и бледен как с месеца той се сравнява.
Своята чашка разтваря под месеца жадния лотос,
ала наместо оплождащо семе стиха ми приема.

 

Хайнрих Хайне
Превод от немски Мири Ми Пири

 

5Пето: ЛОТОС

на Mуш
Действително ний с тебе двамата
Сме куриозна двойка –
От слабост прималява й на дамата,
Любимият пък – със скована стойка.

Тя – многострадално котенце,
А той е болен като псе,
Пък даже хлопа им дъската
На тези двама, някой ще рече.

Душите им една на друга – близки,
Но чужда им остава таз утеха
Да разберат какво у другия се крие
между душа и дреха.

Че е самото цвете лотос,
Жената си въобразява.
А той, с болнава бледост на челото,
Се лъже, че луната представлява.
И лотосът разтваря чашка

Под блесналия лунен диск,
Но вместо оплодителното семе,
Поема само този стих.

Хайнрих Хайне
Превод от немски Петя Хайнрих