Поезия
шегата в дрешката на сериозността
баласт за стабилност
обезкървено до бяло
от внезапната проява на непоискана истина
мълчана под сто слоя
сърцето тупти здравия си ритъм
няколко празни тона
и после се пълни по инстинкт с живот
както падат иглички, растат скрежни клонки
по стъклото на езика
или както пада ръка
в средата на ненавременен жест
и се оказва заета в прелистване на страници
усмивката е тъга, която се разхожда с главата надолу

Петя Х. 

В скоби

Дневник, Поезия

Онзи ден на четеното попаднах на това стихотворение, и го прочетох даже. Отдавна не бях отваряла „Лотос“ и, честно да си кажа – много ми харесва тази книга 🙂

От разстоянието на времето, това е най-шеговитата ми стихосбирка, която се държи подхлъзващо сериозно (и май така я четат повечето хора); в същото време си играе с кодове от древност, фрагменти, Сафо и Симон дьо Бовоар, през които се казват двете фундаментални неща: 1. Че в контекста на безкрайността всичко е възможно, и поезията при това условие винаги се сбъдва, дори и пошлата 🙂 и 2. Че ако животът беше безкраен, щеше да се обезсмисли любовта (поради липса на кулминация). „Лотос“ е и най-хипстърската ми книга, и вече звучи леко като стара снимка; освен това е с нарочно наложени рестрикции на обем и хартия – тя е точно една печатна кола от 32 стр. и прави тук и там смешни коментари под линия (например за една оставена празна по технически причини страница се твърди, че това е разхищение на хартия). „Лотос“ се стреми да е максимално кратка, в същото време е щедра, емоционална и се смее. „Лотос“ прокарва като основен цвят в текста и визулно на корицата пантоновия цвят 18-3224, цвят на 2014, Яна Левиева веднага го разчете и позна и без да сме говорили го реализира върху тази чудовищно прекрасна корица. В „Лотос“ има джаз, винил и Ерос.

А ето и едно от стихотворенията, което прочетох и което ме вълнува не по-малко от тогава

В скоби
а ти с коси от лапис лазули
върху ушите със слушалки от плът на цвете
каква е музиката която извива
тънкозелените мустачки на лозите
виещите сирени на полицейски коли
и онези другите на линейките
булевардите под разсипано мляко
кълвачите в хралупите и меда в килийките
сватбарите позиращи за снимка
пред рубиненочервения клен в парка
подритваните в прахта дребни монети
утрото е риба с отворена човка
бира и хляб и маково семе
неотброени часове щедро слънце
топъл гранит - хладни жилки
Ерос е там където ухае най-благо
муши се между тревите и клати росата
морето е измислица и щастието
не може да плува - о, аз мога
с един щрих да прогоря въжените мостове

остава неоправдано очакването
краят да предложи повече
от едно семе красота

ПХ

Хайку със звук, движение и рози

Поезия, Стъклени топчета
На каруцата
тракането проехтя
по градинските рози.
Buson (1715 – 1783)

Или за движението. Някой отива или се връща. Когато по шосето срещу дома ми премине тежък камион, къщата вибрира и чашите звънят една в друга… същото е. Винаги ме в удивявала тази свързаност между пътя и къщата. Градинските рози се камбанки. Те се хванати в земята, неподвижни. Но пеят движението. Каруцата е в движение, но песента ѝ я свързва с неподвижното.

Хайку с мрачна луна

Поезия, Стъклени топчета
Сред мрачната луна
в тясното поточе
патиците удрят с крила.
Shûôshi (1892 – 1981)

Шуоши е бил лекар и издател на списанието за хайку Аsebi.
Геометрията на картината – един потъмнен кръг горе (мрачната луна), една черта (тясното поточе) и ако визуализираме звука – широки нервни ивици, назъбени (пляскащите крила). Аз си представям как тези крила се удрят в двата бряга на това тясно поточе – мост от миг. Преставям си всъщност музика през тръбата на духов инструмент. Патицата на звука, която удря с крила вътре в тръбата на кларинет, обаче долу в ниските регистри 🙂
Ако луната бяше ярка, нямаше да чуем плясъка на криле. Щяхме да гледаме патици на лунна светлина, а това е рисунка за таблата на креват. Чрез потъмняваненето, скриването на едното, става видимо другото. Освен, че е така елегантно решение на създаване на един хайку момент.

Хайку с хладен блясък

Поезия, Стъклени топчета
Проблясъците на снега
осветяват цялото легло
и то изстива.
Sôchô (1760 – 1813)

Сочо е бил художник и поет.
Хладен блясък. Подобно е усещането на усмивка, която ти докарва ледени тръпки по гърба, уж е далеч, уж няма допир с теб, може дори да е мека и добра. Или съобщение, което не е лоша вест, но нещо в него е ледено. Изстиващото легло е образ за настъпваща скоро (или настъпила неотдавна) смърт; не само физическо унищожение – може да е просто край на близост, зависимости, отношения. Студът е толкова силен образ, че само проблясъкът му е достатъчен да доведе до промяна във вътрешния климат.
От друга страна, знам от хора, които обичат хладни завивки, че няма нищо по-приятно то това да се сгушиш в чисто и хладно легло, сънят идва веднага. Нека хладният блясък изчисти всичката гнилост на снощния сън.
Независимо какво оценка даваме на хлада (оценката си е нещо наше; не е на обекта, който определяме като добър или лош; той може да си всякакъв спрямо нас), сам по себе си хладният блясък е мощен и величествен.

Хайку с качулат гмурец

Поезия, Стъклени топчета
Върху тънката ледена кора
сам и във ведро настроение
един качулат гмурец.
Hakyô
(1913–1969)

Обикновено тънкия лед свързваме с опасност и тревога – опасно е да вървиш по тънък лед… чак чувам пропукването, виждам катастрофата. Но не и тук. Не ако си гмурец. В картината на това хайку виждаме съвършеното равновесие на мига. Няма опасности сами за себе си, няма тревога сама за себе си, няма самота сама за себе си. Тревогата и опасността са там, където някой върши нещо, което поставя на изпитание природата му. И тук тънкият лед може да се пропука, но това ще е радостно разчупване – един гмурец във водите, преследващ плячката си. Върху тънкия лед между дълбините и небето се разкрива една медитативна картина на крехкото равновесие на мига. И една птица, на която самотата не е камък върху шията, а крила.

За извънсезонната радост

Дневник, Поезия, Стъклени топчета
Въпреки всичкия дъжд
са нацъфтели по оградата
есенните клони.
Midori-jo (1886–1980)

Най-после ми се падна жена – майсторка на хайку. Пък и какво великолепно парче текст! То говори за това, че знанието, откритията, любовта… изобщо духът! могат да се и извънвременни. За извънсезонната радост от тях. Оградата стои като нещо, което разделя – територии, времена, затваря „аз“ из всичкото. И голямата победа е именно цъфтежът върху този обект на отделяне – по този начин се нарушава стабилността на установеното. Ние, с нашия европейски прочит, сигурно можем да видим и нещо злокобно – цъфнало по никое време. Обаче, поставено в климата на Япония, където през октомрви е топло, няма нищо злокобно. Това дърво може да си цъфти до пролетта, зимата е мека. Например в императорския парк видях крехко нацъфтели вишни през октомри. И как се тълпяха туристите да снимат тази най-японска гледка 🙂// А образът на дъжда е ясен, нали? Обсъждала съм го в предишно хайку – дъждът може да се асоциира със смърт, край, разруха.

Midori-jo, или също в англоезичните издания изписано името ѝ като Abe Midorijo, e не само хайку майсторка, ами и основателка на списание за поезия. Казва се Komakusa „Конска трева“ (колко хубаво име, нали!), излиза от 1932 и съществува и до днес (ако информацията ми е актуална). Вижте я Midori-jo прекрасна е, нали? Какво излъчване само!

внезапен полъх, отключил спомена

Поезия

внезапен полъх, отключил спомена
за мирис на тамян и свещи… или друго
хартиените бели рози по арката
на някаква далечна и по детски  
весела алея

дори и птиците не се завръщат
където е така кощунствено красиво
ще минем през портите на този храм
но храмът… дали e още там

Из „Портрети на предмети“

Кълба

Поезия

Ще си отмине лятото
с късите си сенки
и остротата на предметите
контраста – светлина и сянка
и тежките ухания в градините

все още несъбудено
детето в люлката
бълнува бъдеще
под силиконовата хлъзгавост на биберона

е медено желанието
да растеш
да се издигаш
над клоните, прекършили небето

засмукването на вселената
в собствената плът
присвояването
подредбата ѝ в ритми:
от круша – стотна
от муха – една милионна
изсвистяването на въздушния поток в трахеята
(въздишка) – грам небе
и още:
доза произволност –
спицата от колело
една гугутка, гъргореща от ясена
откъснатото копче…
ще се изтърколи лятото

и ще се свием на кълбо
да ни заплита Бабата
в жилетка.

(2007)

Затриването на Фарьорските острови

Поезия

Цикълът „Затриването на Фарьорските острови“ е писан преди десетилетие и излезе в IMG_20201025_000112книгата ми „Литни, хвани ни“ (Жанет 45, 2012). През изминалите години Фарьорите бяха многократно откривани и преоткривани от литературата и туризма в България, но смея да твърдя, че никой не ги е затривал по подобен начин 🙂

Десет години по-късно виждам начинаещия поет в цялото, но в същото време съм достатъчно отстранена, за да мога да преценя и достойнствата на този текст. Затова го поставям отново на четене.

Понякога разговарям с хора, които търсят заглавия за прясно написаните си книги. И винаги казвам: какъвто и съвет да ви дава редакторът, в никакъв случай не го слушайте, и най-вече – изберете заглавие, което лично на вас ви харесва. Така се случи, че аз не послушах тогава себе си и нарекох книгата по друг начин, по съвет на редактор и приятели, а тя трябваше да носи името на този цикъл. Бях убедена тогава, убена съм и днес. Тогава мислех, че едно заглавие не ми е толкова важно.

Имам желанието някога да предложа за преиздаване този сюрреалситичен разказ-поема-колаж като самостоятелна книга. И тогава най-после кръгът ще се затвори и ще затрием окончателно Фарьорите. 🙂

Връзка за славалене на файла (pdf):
Затриването на Фарьорските остови

Инвентаризация – стихотворение от някогашен блог, пак на четене

Поезия

Някои сигурно още помнят легендарния ми блог mislidumi, в който публикувах само стихотворения. Долното стихотворение е може би от 2009, допълвано през годините и минимално променяно. Слагах го в ръкописите на книгите и после го режех. И в „Лимне три“ няма да го бъде. Но все пак си заслужава достойно място в блога ми.

Заредете се с търпение 🙂

 

Инвентаризация

думи, които се търкалят,
думи, които шляпат в слюнчестата кал,
карфичени остриета или
от закалена стомана,
огледални и бляскави
думи, кожени като подметки,
подметнати думи,
изметени под черджето,
пърхащи или тежки
думи, които пускат корени,
думи с отровна природа
или кожа – шуплеста, с шипове, ципова или копчеста,
думи с рога, копита, опашки, косми по гърба,
думи с остър нос или чипоноси,
влажни, къпани думи,
потни думи, кирливи,
спортни и мускулести,
болни думи,
мъдри,
невралгични,
думи на ластик,
на въже или на верига,
паднали думи с разпилени пера и вбити нокти,
с отпуснати длани и мътен поглед,
покорни думи,
непокорими,
некръстени, думи без име,
без идентичност и без ЕГН,
емигрантки, отдалечаващи се, губещи
се, точка…
прииждащи, цунами от
думи, които говорят и мълчат,
думи за шоколад и мед,
за скръб и смирение,
алени думи, тревни, охра…
небесни думи, пурпурни, пудра и виолетки…
захапани думи и хапещи думи,
подредени, номерирани, прошнуровани,
с объл печат и бюрократичен подпис,
с разрешение, без позволение,
думи, които правят ремонт
на духа – 3 стаи с балкон
и асансьор до висотата на ума,
фитнес думи, с финес и с куче,
думи на прага, звънящи и тропащи,
думи с цветя и фракове,
африкански думи с щракване на езика,
еротични думи,
разголени, нахални и стръвни,
думи за заспиване и за събуждане,
за разходка и за тортия,
таксономии и онтологии,
етикети, лепкави,
нови думи, думи без значение
със забравено значение, архаизми,
консервирани думи, консервативни,
либерални думи, нео-
и неологизми,
сантасе и думи за игра,
термини, повторими думи,
незабравими,
чаши и шкафове, пълни с думи,
канапета, покрити с думи,
думи зад гардероба и под масата,
накацали, танцуващи, пиещи
вода, алкохолни думи, думи на вино,
думи за вино, думи във виното,
изтрити думи, забравили аза си,
които спят на меки възглавници,
приютили тревога за бъдещето на децата си,
семейни думи, думички с панталонки и роклички,
думички, които не могат да се самопроизнасят,
с много р-та или л-та, сонорни думи, с носовки на палците
или върху пъпчето,
думи – пъп на земята и път,
протекъл между хълмести думи,
гръмки, думи за атмосферни процеси,
химически думи, технодуми,
военни думи, с кубинки и фуражки,
с автоматични оръжия, назъбени ножове и химикалки,
думи върху дисплей,
дигитални думи, гугъли, думи за логически операции,
думи за лов и риболов, криминални думи,
думи, които си бъркат в носа,
думи, които си блъскат главата,
думи в градския транспорт,
с торби и чанти,
работили или работещи думи,
капнали думи
върху салфетка, мазилка, кошче,
улични, плакатни, стайни, галерийни,
ярки думи, мътни, прохладни и вятърничави,
ботанически, думи от натюрморти,
строги думи, думи на учители, на майки и бащи,
думи на далечни роднини с непознат глас,
чужди думи, изгонени, натрапени,
уловени, думи с намордник,
безпризорни, кастрирани, с бълхи и кърлежи,
думи на кърлеж,
думи за кръговрата и смяната на сезоните,
често употребявани думи, модерни, ин и аут,
хартиени думи, метални, думи за връзки,
за клавиши, за светлина и угасване,
сложни думи и опростени, съкратени и съкратими,
думи с извивки, на колела или пеша,
думи на последния етаж и до долу по всички нива,
подземни думи, черноморски в частност или най-общо океански,
рибни и корабни, птичи думи, погълнати
думи, които не искат
и които желаят,
изтрити думи и повторно изписани
и пак изтрити,
думи за знаци, описателни,
думи недоразумения, за час и за място,
за зарзават, книжни думи, книжовни,
грешни, думи без Бог, религиозни и богобоязливи,
великденски думи, коледни, светли, светии,
думи за свещи, думи на кръст, варвари,
исторически думи, думи, които все още ги няма,
думи, които се пързалят по парапети, думи в балони,
сплетени думи, квадратни или с друга форма,
триизмерни или плоски,
думи, които се разпадат, преди да се изговорят
и такива, които се разпадат бавно, с дълъг срок на годност,
които стават за ядене и не стават,
думи в гръб, които някога си познавал,
застреляни думи, обелени, печени
думи в сос и сухи думи,
думи без зъби и думи ченета,
думи от произволното скупчване на звукове,
музикални думи, думи на барабани, думи сами барабани,
духови думи, струнни, микс,
синтезирани думи, експортирани и експроприирани,
токови думи, думи за видовете светкавици,
за сирени, полицейски и болнични,
думи от речника на близък човек или машина,
повече или по-малко думи,
внезапно свършващи, изненадани, задъхани думи
зигзагови и подгънати,
думи, които просто не си знаят мястото,
думи със сгрешена дата,
усукани, изпънати, дребни, думи с катарама,
думи със свити пръсти
и с отворени пръсти,
думи, които се смеят, екзалтирани думи, чил аут думи,
уотс ап думи, вайбърни, телефонни думи,
думи без равновесие, припаднали думи,
срутени, думи руини, Картагени,
презокеански думи,
думки-невидимки, японски думи,
суши и хайку от думи, шикозни думи,
зен, чалга думи, думи мадами и думи с чатали,
думи с пижами,
думи с надути цици, устни думи,
думи с надути панталони, гащни думи,
думи на маса, честни думи,
думи в агнешки кожи, вълчи думи,
думи от Вълчедръм, софийски думи,
думи на кралицата, президентски думи, кметски думи,
паркирани думи, задръстени думи,
думи провайдъри, от Провадия,
твоите думи, моите думи
думи на дупки, сито от думи, през които пропадат
дребнозърнестите думи,
думи от чешмата, от извора, от хладилника,
думи в опаковки, наградени думи,
ключови думи, шпиц,
думи в стъкленици, стъкленици от думи,
стълби от думи, скелета от думи, пирамиди от думи,
обърнати една върху друга пирамиди от думи,
скачени думи, слепени думи, смислово свързани
думи, които не могат една без друга,
думи приятелки, любовни думи, люти думи
думи за час и за време, за обрат, кадифени думи,
думи, които изящно извиват лебедови шии, артдуми,
танцови думи, думи за мрамор, дялани думи
олтарни думи, тараторни думи,
оперативни думи, състоятелни, без съмнение,
думи в ключалки, подслушвателни думи, думи шпионки,
пинг-понг думи, тенис на думи, думи на корт, думи на скара,
скара от думи, звездни думи,
думи от алхимична формула, 2/3 или 3/4 думи,
листопадни думи, думи от изкуствени материали,
архетипни думи, думи за щипалки, Пинокио думи, пинии
италиански думи, думи Фиат, Грета и Тръмп думи,
екологични, Уес Андерсон,
които твърдят, че преводът е свещен, ето така:
„Преводът е свещен“, като във филм на Понг Джун Хо,
коленичели и горди думи, под път и над път
думи за Сънчо, вилни думи, думи с прокапал покрив,
думи с относително стабилно социално положение,
думи на висшата класа, пестеливи думи, бедни думи, гладни думи,
думи на социално слаби, нямат думи,
думи за власт, конни думи, базови думи,
думи снегорини, Газки-думи, думи по време на жега,
солени думи, обезводнени думи, анемични думи, мазни думи,
думи с бирени кореми, думи на смяна, думи на почивка,
пилотни думи, думи за отделянето на колесника от земята,
думи под тезгяха, аптечни думи, морфемни и морфинни думи,
думи, с които се строи кораб, думи от ясен, явор и от други дървета,
прекалено шумни думи, прекалени думи, прекалено много думи
имплозивни думи, думи, които никога няма да ги бъде,
думи, които виждат сметката на други думи, килъри значи,
думи, които връщат бутилки, артритни думи,
думи за дупе, дупе от думи, къдрави думи, дупе от къдрави думи,
смешни думи, не по-малко смешни думи, думи за бърза помощ,
всезнаещи, всичко означаващи, нищо неподозиращи,
слети думи, думи с тире, нетипични думи,
думи, които не могат вече и такива, които още могат,
типични думи, гаргови думи, думи на телата с неустойчива форма,
формални думи, чуруликащи и изгурголени думи,
адаптивни думи, сменящи цвят и нрави, добри думи,
лоши, лоши думи,
думи, които си мият ръцете
на сянка, думи, които
карат колело, мотопед, думи на кънки,
кънтри думи, поп думи, вишнени думи, ризи и рози,
думи от матрици, думи парни преси, едносрични,
думи от списание, лъвски думи, думи на кокошка,
думи на петел, думи в 3 и половина,
думи, които се разхождат по канала,
ракови думи, думи в ципата на ябълка,
райски думи, думи за онзи миг, и за този, това-онова,
думи в кашлица, думи в кошница, покрити с бяла кърпа,
средни думи, сродни думи,
думи от един и същи дол дренки,
думи за фенер, който не свети,
думи в дълбокото замразяване, нарязани на конфети, седефени,
думи, които са тъпи, безпросветни,
разлени и събрани думи,
думи, изскочили от всички кьошета, дълго събирани думи,
думи върху думи,
други думи,
други думи,
други думи

Петя Хайнрих

© Материалите в този блог са авторски. Ако искате да публикувате или копирате текст или част от него, моля, свържете се с мен.

За Архилох в „К“

Дневник, Отстрани, Поезия

Фрагментите на Архилох може да си ги четете или да драскате най-неприличните от тях върху валентинки 🤭, това ми е все тая. Обаче прочетете, моля, как се става поет – нищо друго не му трябва на човек, освен една крава и дълъг път.
Новият в-к „К“ като култура е продължител на традиционния в-к „Култура“. Марин Бодаков наскоро ни пита за „Архилох“ и му отговорихме.

Poetisch denken

Дневник, Поезия

Всички знаци го сочат – първите две десетилетия на 21 век ще бъдат определяни в бъдеще като времето на разцвета на немскоезичната лирическа поезия. Тогава ще ни питат, нас, читателите, какво всъщност е било онова време. Сигурно е било невероятно преживяване. Куриозното в цялата ситуация е, че на мнозина от нас ще се наложи да се измъкват с един от трите стандартни отговора. Едните ще кажат: „Да, така беше. Имаше нещо такова. Ама аз четях предимно романи и гледах сериали. Лириката я изпуснах.“ Другите ще отговорят: „Когато се наканих да чета лирика, тя вече беше в зенита си. Нямах представа откъде да започна сред цялата тази лирическа какафония. И реших хич да не се захващам.“ А третият отговор ще гласи: „Опитах се и започнах да чета с огромно любопитство. Но всичко ми се струваше така чуждо. И се отказах.“

бърз превод от „Poetisch denken“, Christian Metz; книгата е за най-новата поезия в Германия и по принцип.

Омарът влюбен бе в лангуста

Дневник, Поезия

„Омарът влюбен бе в лангуста,
без отклик беше любовта,
в неосъзнатото се спусна
и стана устрем към смъртта“

Преразказвам останалото: Психологът се заел със случая, който изглеждал доста заплетен. Обаче омарът се уплашил от сметката и избягал. Психологът се ядосал, но си замълчал, продължил да мисли върху случая. Омарът се наслаждавал на живота и открил щастие в друга любов. А психологът пък открил извора на личното си помрачение, а именно – в комплекса за пари 🙂
–-
(Из „Психология“ от Херман Хесе) // Четене напосоки

Сложи си бронята, сърце!

Поезия, Преводи

Литературен Вестник

бр. 15/2018

(откъси от „Медея“ на Еврипид)

Рисунка: Дамян Дамянов, 2018 г.

  

Говори Медея – на хора от коринтските жени, на Язон, на себе си, на своето сърце. Откъсите са от новия превод на Еврипидовата трагедия, дело на Георги Гочев и Петя Хайнрих. Той е специално направен за представлението „Медея“ (реж. Десислава Шпатова), чиято премиера ще бъде на сцената на Античния театър в Пловдив през юни 2019 г. (в ролята на Медея – Снежина Петрова; в ролята на Язон – Владимир Карамазов).

 

 

Медея:

Жени коринтски, тук дойдох да пресека

възможни укори от вас. Да, има, знам,

такива горди смъртни, че – едните у дома,

а другите дори навън­ – са с дръпнат нрав,

странят… в нехайство всеки би ги обвинил.

В окото смъртно правда не блести.

Неопознал на ближния си същността,

човекът мрази, без причина и от раз.

Изгнаник ли си, преданост дължиш,

но и за онзи местен…

View original post 2 372 more words

Няма невинност в езика

Поезия

Няма невинност в езика
вземи този пожар и си го сложи в джоба
подаваме си един на друг обгорени фрази плячка
издигаме едно ние и ние ни издига
луна, искаш ли бързи кораби
минаваме през текстовете като завоеватели
мрачни от мълчание – леки от мълчание
тържествуваме със сведени очи
върху разбитите кодове
какво дрънчи в пробитата си броня там долу
за милост моли с превит гръбнак

ще паднем някога сразени
върху кървавите буци думи
с прерязаните им пъпни върви
разплитали сме ги от речта
със сплетени в роза пръсти

тази загуба…
тази победа никой не може да ни отнеме

(ПХ)
___
Из разни други стихотворения, още без изкристализирало име на колекцията.

Триъгълно стихотворение

Поезия

Триъгълно стихотворение

нощем бучи моторът на морето
през отворените прозорци
(бялата рамка маркира разположението
на текста от стъкло с разтекли се краища,
ръка настройва огледалото за обратно виждане)
цикади си подават въжета
от единия кедър на другия

помненето е докосване
от върха на опашката на онази
котка с възпалената розичка
на лявото око – забумти ли
кръвта в жилите на камъка
падаш като семе в древния й сън

аквамарин, @, фосил, чаша с Coca-Cola
върху нощното шкафче и десетина
удавници мравки в лепкавата глътка
на дъното – той пристъпва с остроъгълен
триъгълник от цветя (Nymphaea caerulea и коноп)
с острия ъгъл надолу
из лабиринта от рухнали стени, високи
до коляното, все по-далеч е моторът
на морето, той пристъпва рохък, той
като система от песъчинки
с увеличени междинни пространства, той
пристъпва с обърната навътре усмивка… той

врати, които се отварят, затварят
други врати, никое време не носи

надежда, нощем бучи

арката (чернови)

Поезия

вятър ситни през бамбука
сякаш да не ме уплаши
мигвам само а тревата
вече станала гора е

глупав вятър – страх си нямам
да стоя и наблюдавам
аз на времето капчука
първо беше до колене

детски писък – смях на жаба
пръсти ронеха земята
и намираха монета
дрозд запява в ниски клони

после качва песента си
на върха стърчи иглата
и боде яйцето звездно
из бамбука 
вятър ситни

сгъва ми летата в арка кратка
пръстите на възли
натежала е монетата
и пробито е небето ми

дроздът си играе кост

то детето би намерило

из бамбуците пътеката

 

 

 

 

 

 

ако някой би намерил

него

я крилце я кост я път

Там през буците където

Още и не са сънувани

На бамбуците предците

още бабите не са сънувани

 

 

аз бях пеперуда

с пудра по крилата

вятър вее вее вее

славей из бамбука

Un poema de ПЕТЯ ХАЙНРИХ/ PÉTJA HЕINRICH en búlgaro y en español

Поезия

Спасителни действия през декември

 

една калинка е оцеляла върху прозореца вътре в стаята

къде да й търся сега листни въшки

дали е по-жестоко

да я оставя да агонизира пълзейки по рамката

или да я пусна върху белите преспи на перваза

като незначителна капка кръв

 

RESCATE EN DICIEMBRE

 

un pequeño escarabajo ha sobrevivido en el alfeizar de la ventana

dónde voy a buscar ahora pulgones para alimentarle

¿es más cruel

dejarle ahora a arrastrarse agonizante por el marco

o dejarle caer sobre la nieve amontonada

como una gotita de sangre sin importancia.

 

A español Zhivka Baltadzhieva

 

El nuevo poemario de Pétja Hainrich, Vuela, alcánzanosEl nuevo poemario de Pétja Hainrich, Vuela, alcánzanos

Михаил Тодоров за стихосбирката „Лотос“

Отзиви, Поезия

Михаил Тодоров ме изненада преди време с този симпатичен и задълбочен прочит на ЛОТОС. Читателското ревю е публикувано в googdreads.

Пътувам със Сингапурските авиолинии в компанията на Петя Хайнрих, слушаме Боб Дилън точно тази песен: Wtatever colors you have in your mind, дъжд, дъжд, джъд… джъд-джъд джъд-джъд джъд джъд джъъъд – така е превела Ms Heinrich в бележка под линия стихове от песента на Боб Дилън на български… Държа нейния бледо лилав „Лотос“ в ръка и пътувам в езика чрез него. Води ме в едно ожънато поле, през него се гонят два заека, в края на стиха напрягам сетивата си – „не вярвам на очите си /мисля, че едното е лисица“ – завършва това стихотворение Ms Heinrich, после все така заедно след един „Ураган“, „когато всичко поутихна/ открихме в разрушенията/ кухина с гнездо/ на оси“ и въпреки че „никоя не ужили никого“, аз си спомних за онова гнездо на оси от The Shining на Стивън Кинг и се смутих от това стихотворение, което ми стана любимо в цялата книга. Ще цитирам финала му преди сега да продължа.

от кухото се носеше жълтото жужене
усилено и изкривено по
неведомите пътища на звука

да поговорим за акустиката и изкуството
щом няма за какво да се захванем тука

звукът е въздушна скулптура
понякога езикът с боязливо опипване повтаря
извивките на нейното нетрайно трайно тяло
езикът не знае – доволен език

Определено изненадващ „Лотос“, който се открива с мото от Джон Ленън – My mind can feel, преведено на български „Разумът ми чувства“, а долу – бележка със звездичка „вероятно ще сложа друго мото“. (Не, скачам аз в началото – не съм съгласен да се сменя!) Да вървим през Египет към Сафо, розовопръстата Сафо разтваря своя лотос (това си го измислям защото Петя Хайнрих по Омировски ни подвежда, но аз не й оставам длъжен), напевите на всички птици и Алкман, а после чуваме неистовия смях на Сафо (чак пък „жив неистов смях“?), отиваме на среща със Сафо, която тук започва, но продължава в други книги (той и Катул ни води на среща със Сафо, помните, нали?) Тук срещаме лотоса на Сафо, гривната на Сафо, Сафо е гнездо на оси… (Гледай ти!), „Лотосът е гнездо на оси“, (вероятно, мога да си го представя). Накрая виждаме гърба на Симон дьо Бовоар и накрая ще кажа („В скоби“), че коси от лапис лазули може и да звучи добре, но става дума за лазурит.

Михаил Тодоров

Източник: goodreads

I learned to discern

Поезия

Katerina Stoykova-Klemer has taken on the challenge of translating poems from Bulgarian and publishing 365 of them on her blog during 2015! This is post number 55! Thank you, Katerina!

I learned to discern

the flight of cranes from those of mallards
high in the sky that’s not an easy job
with such skill I’ll somehow get along in life

Author: Petja Heinrich
Translated from Bulgarian by Katerina Stoykova-Klemer

Via: In My Own Accent

Гергина Кръстева в „Диаскоп“ стихосбирката „Лотос“

Отзиви, Поезия

Човек би останал с впечатление, че за стихосбирките ми много се пише. Още по-ценен е екстравагантният прочит на Гергина Кръстева, защото изпъква на фона на нищото.

ГЕРГИНА КРЪСТЕВА: „ЛОТОС“ – КНИГА НА ЗАТВОРЕНОТО СЪРЦЕ

22.12.2014

(думи по повод новата лирическа книга на Петя Хайнрих)

Поезията на Петя Хайнрих не е точно моята поезия. Отгоре на това се съпротивлявам на констатацията, че тя те „кара да се замислиш като над математическо уравнение”. Над математическо уравнение ще се замислиш, ако си математик или поне изкушен от тази наука човек. Във всеки друг случай, а подозирам, че читателите на лирически книги попадат именно в графата „всеки друг случай”, просто ще го подминеш. Уравнението. А покрай него, вероятно и книгата на Хайнрих – „Лотос”, в красивите бледовиолетови корици на Small Station Press – оформление, дело на Яна Левиева.

Какви са обаче личните ми причини да не подмина тази книга, така, както (вече) бих подминала всяко математическо уравнение: Ще остане усещането за нещо премълчано, ако не се напомни фактът, че „Лотос” получи номинация за наградата „Николай Кънчев”, връчвана от три години на Никулден от съпругата на поета Федя Филкова. Филкова е творец с фин усет към добрата поезия, вярвам й и знам, че ако една лирическа книга влезе в нейните номинации, то значи тя си струва да бъде отбелязана.

Преди време, имайки предвид издадените от Хайнрих стихосбирки и най-вече „Литни, хвани ни” („Жанет 45”), считах, че смисълът догонва все по-трудно експерименталната енергия на тази поезия и бях твърде любопитна как това своеобразно „състезание” ще продължи и ще има ли победител. „Лотос” е книга, която някак отлага състезанието (ако си позволя да остана по-дълго в не особено адекватната спортна образност). Защото е концентрирана премного върху себе си, върху направата си, самовдълбава се и то така, че можеш много очарователно да се заблудиш и да не повярваш в откровеността на дистанциите, които създава. Най-мощно това е постигнато в „Мастило”, но и цялата хладина на световете в книгата потвърждава това. И за да не бъда разбрана погрешно, ще уточня, че хладината в случая не е синоним на непоезия. Чрез нея се проиграва поредният вариант на онова, което, поне според собственото ми мнение, е едно от качествата в писането на Хайнрих, а именно – естествената енергия на ироничния контекст в текстовете й, която енергия я държи на интригуващо отстояние от непрекъснато размножаващия се в тези текстове свят. Които обаче, заедно с това, съхраняват и възможността на своето съсредоточаване към някакъв невидим център. Така например „гнездото на оси”, появило се в „Ураган” и превърнато в повод, за да се изконструира опасната невинност на модерния Апокалипсис, е звуковата обсесия в „Гривната на Сафо” и „Евентуално допълнение”, където провокацията към прагматичността на четенето отново завръщат образа като в ново раждане. Според символиката на лотоса, това с новото раждане едва ли ще да е случайно и в тази книга. Всъщност, символиката на лотоса е толкова дълга и многолика (любопитно е как се размножава тя във „В скоби”, например), че само разпадането и отелесяването на думите би могло да й отсъди някаква привършеност и категоричност.

За мен „Лотос” на Петя Хайнрих е книга на затвореното сърце. Което вероятно би могло да означава и – книга на надеждата.

Източник: Дисакоп

Сибили *част

Визуални, Експерименти, Поезия

Сибилите са правени на листчета 93х93 мм. Правени са през 2012-2014.
Какви условия задължително трябва да бъдат изпълнени, за да можем да говорим за сибила:

  • да съдържа само толкова букви, че да се образува не е повече от 1 сричка, но и непрестанни изключения
  • да съдържа цветен етикет, който четливо да повтаря изобразените букви, но и непрестанни изключения
  • да е само върху посочените квадратни листчета: формално ограничение

Какво може:

  • произволно смесване на главни и малки букви
  • произволно смесване на латиница, кирилица и други писмени системи

На сибилите гледам като на стихотворения.

 

Postponement Until the Clarification of the Situation

Поезия

Katerina Stoykova-Klemer has taken on the challenge of translating poems from Bulgarian and publishing 365 of them on her blog during 2015! This is post number 47! Thank you, Katerina!

Postponement Until the Clarification of the Situation

I must admit
I’m tired of thinking of you
while I shop or wait for the bus
while I read or fall asleep
or stroll through the field
in which each bird
obsessively watches me with your gaze
and sends me clearly decipherable signs

fine
I say to myself
if she flies to the left
it’s true
and there she flies
if fireflies again hide
in last year’s bushes in august
that means it’s true
that you love me

and because now it’s april
I continue thinking dutifully
at least until the end of summer

Author: Petja Heinrich
Translated from Bulgarian by Katerina Stoykova-Klemer

Via: In my Own Accent