Триъгълно стихотворение

Триъгълно стихотворение

нощем бучи моторът на морето
през отворените прозорци
(бялата рамка маркира разположението
на текста от стъкло с разтекли се краища,
ръка настройва огледалото за обратно виждане)
цикади си подават въжета
от единия кедър на другия

помненето е докосване
от върха на опашката на онази
котка с възпалената розичка
на лявото око – забумти ли
кръвта в жилите на камъка
падаш като семе в древния й сън

аквамарин, @, фосил, чаша с Coca-Cola
върху нощното шкафче и десетина
удавници мравки в лепкавата глътка
на дъното – той пристъпва с остроъгълен
триъгълник от цветя (Nymphaea caerulea и коноп)
с острия ъгъл надолу
из лабиринта от рухнали стени, високи
до коляното, все по-далеч е моторът
на морето, той пристъпва рохък, той
като система от песъчинки
с увеличени междинни пространства, той
пристъпва с обърната навътре усмивка… той

врати, които се отварят, затварят
други врати, никое време не носи

надежда, нощем бучи

Залък по залък

Залък по залък я отчупвам и изяждам
Скоро ще свърши цялата

арката (чернови)

вятър ситни през бамбука
сякаш да не ме уплаши
мигвам само а тревата
вече станала гора е

глупав вятър – страх си нямам
да стоя и наблюдавам
аз на времето капчука
първо беше до колене

детски писък – смях на жаба
пръсти ронеха земята
и намираха монета
дрозд запява в ниски клони

после качва песента си
на върха стърчи иглата
и боде яйцето звездно
из бамбука 
вятър ситни

сгъва ми летата в арка кратка
пръстите на възли
натежала е монетата
и пробито е небето ми

дроздът си играе кост

то детето би намерило

из бамбуците пътеката

 

 

 

 

 

 

ако някой би намерил

него

я крилце я кост я път

Там през буците където

Още и не са сънувани

На бамбуците предците

още бабите не са сънувани

 

 

аз бях пеперуда

с пудра по крилата

вятър вее вее вее

славей из бамбука

Un poema de ПЕТЯ ХАЙНРИХ/ PÉTJA HЕINRICH en búlgaro y en español

Спасителни действия през декември

 

една калинка е оцеляла върху прозореца вътре в стаята

къде да й търся сега листни въшки

дали е по-жестоко

да я оставя да агонизира пълзейки по рамката

или да я пусна върху белите преспи на перваза

като незначителна капка кръв

 

RESCATE EN DICIEMBRE

 

un pequeño escarabajo ha sobrevivido en el alfeizar de la ventana

dónde voy a buscar ahora pulgones para alimentarle

¿es más cruel

dejarle ahora a arrastrarse agonizante por el marco

o dejarle caer sobre la nieve amontonada

como una gotita de sangre sin importancia.

 

A español Zhivka Baltadzhieva

 

El nuevo poemario de Pétja Hainrich, Vuela, alcánzanosEl nuevo poemario de Pétja Hainrich, Vuela, alcánzanos

Михаил Тодоров за стихосбирката „Лотос“

Михаил Тодоров ме изненада преди време с този симпатичен и задълбочен прочит на ЛОТОС. Читателското ревю е публикувано в googdreads.

Пътувам със Сингапурските авиолинии в компанията на Петя Хайнрих, слушаме Боб Дилън точно тази песен: Wtatever colors you have in your mind, дъжд, дъжд, джъд… джъд-джъд джъд-джъд джъд джъд джъъъд – така е превела Ms Heinrich в бележка под линия стихове от песента на Боб Дилън на български… Държа нейния бледо лилав „Лотос“ в ръка и пътувам в езика чрез него. Води ме в едно ожънато поле, през него се гонят два заека, в края на стиха напрягам сетивата си – „не вярвам на очите си /мисля, че едното е лисица“ – завършва това стихотворение Ms Heinrich, после все така заедно след един „Ураган“, „когато всичко поутихна/ открихме в разрушенията/ кухина с гнездо/ на оси“ и въпреки че „никоя не ужили никого“, аз си спомних за онова гнездо на оси от The Shining на Стивън Кинг и се смутих от това стихотворение, което ми стана любимо в цялата книга. Ще цитирам финала му преди сега да продължа.

от кухото се носеше жълтото жужене
усилено и изкривено по
неведомите пътища на звука

да поговорим за акустиката и изкуството
щом няма за какво да се захванем тука

звукът е въздушна скулптура
понякога езикът с боязливо опипване повтаря
извивките на нейното нетрайно трайно тяло
езикът не знае – доволен език

Определено изненадващ „Лотос“, който се открива с мото от Джон Ленън – My mind can feel, преведено на български „Разумът ми чувства“, а долу – бележка със звездичка „вероятно ще сложа друго мото“. (Не, скачам аз в началото – не съм съгласен да се сменя!) Да вървим през Египет към Сафо, розовопръстата Сафо разтваря своя лотос (това си го измислям защото Петя Хайнрих по Омировски ни подвежда, но аз не й оставам длъжен), напевите на всички птици и Алкман, а после чуваме неистовия смях на Сафо (чак пък „жив неистов смях“?), отиваме на среща със Сафо, която тук започва, но продължава в други книги (той и Катул ни води на среща със Сафо, помните, нали?) Тук срещаме лотоса на Сафо, гривната на Сафо, Сафо е гнездо на оси… (Гледай ти!), „Лотосът е гнездо на оси“, (вероятно, мога да си го представя). Накрая виждаме гърба на Симон дьо Бовоар и накрая ще кажа („В скоби“), че коси от лапис лазули може и да звучи добре, но става дума за лазурит.

Михаил Тодоров

Източник: goodreads

„Лотос“ от Хайнрих Хайне – 6 превода

Заговорихме се за преводите и се стигна до екстремно превеждане на „Лотос“ на Хайнрих Хайне.

Първо: ЛОТОСОВ ЦВЯТ
(фрашкано с яки ямбове, става идеално за чалга парче и славейко’  ми е кацнал на рамо)

Наистина, ний двама
ставаме за смях
припада нашта дама
куц – вторият от тях

тя страда като коте
а той е болно псе
дъската май им хлопа
там някой ще рече

душите им са близки
ала остава си секрет
туй де е над душата
и скрито под жакет

мисли се за лотос
милата ми тя
а дружката й бледен
като луна изгрял

разтворения лотос
под блесналия диск
наместо да опложда
поднася му той стих.

Хайнрих Хайне
Превод от немски Славея С. Кара-Саламурова

Второ: ЛОТО
(нека все пак да засилим чалга ефекта; ама пък кви рими! ква форма!)

Кълна се, ние с тебе
сме двойка на инат;
тя – слаботелесна,
а той пък е сакат!

Тя гърчи се кат коте,
той – трескав помияр.
С повреда у главата
е всеки екземпляр.

Душите си те знаят,
но не и тоз тертип
да вземат да бърникат
между душа и слип.

Решила, че е лотос
таз лудичка жена,
а той, болнаво блеснал,
се мисли за луна.

Мис Лотос се разчеква
под лунна светлина,
но той е импотентен –
поднася стих в лайна.

Хайнрих Хайне
Превод от немски Райна Чалгарска

Трето: LOTUS
(нека малко по-така, да се поразхвърляме – neo, proto, alles)

Вярно е! И не е вярно!
Че сме карикатура от чисто естество! Искам да кажа – НИЕ (ако ние съществува)
Виж ми я младата дама – нежничка, слабичка, припада при повей…
Виж ми го старика – прикован на легло, сломен, тъп продънен мях. (за смях!)

Какво е страданието на едно коте.нце – леко? Повей? Мяу на тичинка. Такова е нейново.
Виждали ли сте сгърчено от болка псе в канавката? Лиги и козина. Такова е неговото. Единственото им оправдание е, че им хлопа дъската.
(Тук Хайне използва пълнеж в четвърти стих.)

Да поговорим за душата и да завършим с тялото. Душите им са усукани летни треви – дори и вчерашната буря не ги разлъчи. Видях ги да се полюшват под капките, но не. Ала трева в тревата на прониква.
Тежка е дрехата и покрива здраво тялото като ризница. Не ще я отметнат.
Никога не ще узнаят какво у другия се крие между душа и риза. *Някой би попитал не е ли душата риза и нищо повече?

Милата, виж ми я, мисли се за лотосов цвят. Вижда се древна в огледалото.
Лотос Лотос Лотос Лотос Лотос Лотос
Горкият, виж изпънато му в крясък болнаво лице:
Аз съм Луната! Луната Луната Луната Луната (И е прав – не грее. Ха-ха!)

Разтваря лотосът цветните си поли
изпълва чашката си със светлика на луната, (бяс, зъби, бяло, бяло)
нощем не прехвърча синята пчела Вишну, не заспива в лотоса до бога на любовта.
Затова пък – ето ти – стих.

Heinrich Хайне
Превод от немски: Хенриете Рилска

 

Четвърто: Лилия
(без мъжки рими и колкото рококо попие, анжамбмани, врътки и декорации)

Да, вярно е, че ний двамина
сме куриозна двойка;
от сладост прималява й на дамата,
а дървена е неговата стойка.

Тя ми е жалничко писанче
той ми е изхърбавяло куче
изглеждат ми сякаш, че ку-
кувица ума им го смуче.

Им близки са душите, ала
не ще дочакат си сюрприза,
какво у другия се криело
между душа и риза.

Че е самото цвете лилия,
жената си въобразява,
а в бледостта си по челото,
той луната разпознава.

И лилията се разтваря
под лунно лумнала вселена,
но вместо оплодителното семе,
тя само този стих поема.

Хайнрих Хайне
Превод от немски Лиляна Лилянова

 

Шесто: Лотоса, лотос
(в един чуден дактилен хекзаметър)

Вярно е, ние сме двойка особена, чудо и приказ.
Дамата, често припада, бастун е на него потребен.
Котенце жално е тя, той е болен подобно на куче.
Ясно е, хлопа дъската на тези чутовни герои.
Близки душите им техни, но винаги тайна остава
туй, дето двамата крият над свойте души и под ризи.
Че е тя цветето лотос все таз женица си мисли,
ето го болен и бледен как с месеца той се сравнява.
Своята чашка разтваря под месеца жадния лотос,
ала наместо оплождащо семе стиха ми приема.

 

Хайнрих Хайне
Превод от немски Мири Ми Пири

 

5Пето: ЛОТОС

на Mуш
Действително ний с тебе двамата
Сме куриозна двойка –
От слабост прималява й на дамата,
Любимият пък – със скована стойка.

Тя – многострадално котенце,
А той е болен като псе,
Пък даже хлопа им дъската
На тези двама, някой ще рече.

Душите им една на друга – близки,
Но чужда им остава таз утеха
Да разберат какво у другия се крие
между душа и дреха.

Че е самото цвете лотос,
Жената си въобразява.
А той, с болнава бледост на челото,
Се лъже, че луната представлява.
И лотосът разтваря чашка

Под блесналия лунен диск,
Но вместо оплодителното семе,
Поема само този стих.

Хайнрих Хайне
Превод от немски Петя Хайнрих

I learned to discern

Katerina Stoykova-Klemer has taken on the challenge of translating poems from Bulgarian and publishing 365 of them on her blog during 2015! This is post number 55! Thank you, Katerina!

I learned to discern

the flight of cranes from those of mallards
high in the sky that’s not an easy job
with such skill I’ll somehow get along in life

Author: Petja Heinrich
Translated from Bulgarian by Katerina Stoykova-Klemer

Via: In My Own Accent

Гергина Кръстева в „Диаскоп“ стихосбирката „Лотос“

Човек би останал с впечатление, че за стихосбирките ми много се пише. Още по-ценен е екстравагантният прочит на Гергина Кръстева, защото изпъква на фона на нищото.

ГЕРГИНА КРЪСТЕВА: „ЛОТОС“ – КНИГА НА ЗАТВОРЕНОТО СЪРЦЕ

22.12.2014

(думи по повод новата лирическа книга на Петя Хайнрих)

Поезията на Петя Хайнрих не е точно моята поезия. Отгоре на това се съпротивлявам на констатацията, че тя те „кара да се замислиш като над математическо уравнение”. Над математическо уравнение ще се замислиш, ако си математик или поне изкушен от тази наука човек. Във всеки друг случай, а подозирам, че читателите на лирически книги попадат именно в графата „всеки друг случай”, просто ще го подминеш. Уравнението. А покрай него, вероятно и книгата на Хайнрих – „Лотос”, в красивите бледовиолетови корици на Small Station Press – оформление, дело на Яна Левиева.

Какви са обаче личните ми причини да не подмина тази книга, така, както (вече) бих подминала всяко математическо уравнение: Ще остане усещането за нещо премълчано, ако не се напомни фактът, че „Лотос” получи номинация за наградата „Николай Кънчев”, връчвана от три години на Никулден от съпругата на поета Федя Филкова. Филкова е творец с фин усет към добрата поезия, вярвам й и знам, че ако една лирическа книга влезе в нейните номинации, то значи тя си струва да бъде отбелязана.

Преди време, имайки предвид издадените от Хайнрих стихосбирки и най-вече „Литни, хвани ни” („Жанет 45”), считах, че смисълът догонва все по-трудно експерименталната енергия на тази поезия и бях твърде любопитна как това своеобразно „състезание” ще продължи и ще има ли победител. „Лотос” е книга, която някак отлага състезанието (ако си позволя да остана по-дълго в не особено адекватната спортна образност). Защото е концентрирана премного върху себе си, върху направата си, самовдълбава се и то така, че можеш много очарователно да се заблудиш и да не повярваш в откровеността на дистанциите, които създава. Най-мощно това е постигнато в „Мастило”, но и цялата хладина на световете в книгата потвърждава това. И за да не бъда разбрана погрешно, ще уточня, че хладината в случая не е синоним на непоезия. Чрез нея се проиграва поредният вариант на онова, което, поне според собственото ми мнение, е едно от качествата в писането на Хайнрих, а именно – естествената енергия на ироничния контекст в текстовете й, която енергия я държи на интригуващо отстояние от непрекъснато размножаващия се в тези текстове свят. Които обаче, заедно с това, съхраняват и възможността на своето съсредоточаване към някакъв невидим център. Така например „гнездото на оси”, появило се в „Ураган” и превърнато в повод, за да се изконструира опасната невинност на модерния Апокалипсис, е звуковата обсесия в „Гривната на Сафо” и „Евентуално допълнение”, където провокацията към прагматичността на четенето отново завръщат образа като в ново раждане. Според символиката на лотоса, това с новото раждане едва ли ще да е случайно и в тази книга. Всъщност, символиката на лотоса е толкова дълга и многолика (любопитно е как се размножава тя във „В скоби”, например), че само разпадането и отелесяването на думите би могло да й отсъди някаква привършеност и категоричност.

За мен „Лотос” на Петя Хайнрих е книга на затвореното сърце. Което вероятно би могло да означава и – книга на надеждата.

Източник: Дисакоп

Сибили *част

Сибилите са правени на листчета 93х93 мм. Правени са през 2012-2014.
Какви условия задължително трябва да бъдат изпълнени, за да можем да говорим за сибила:

  • да съдържа само толкова букви, че да се образува не е повече от 1 сричка, но и непрестанни изключения
  • да съдържа цветен етикет, който четливо да повтаря изобразените букви, но и непрестанни изключения
  • да е само върху посочените квадратни листчета: формално ограничение

Какво може:

  • произволно смесване на главни и малки букви
  • произволно смесване на латиница, кирилица и други писмени системи

На сибилите гледам като на стихотворения.