I learned to discern

Katerina Stoykova-Klemer has taken on the challenge of translating poems from Bulgarian and publishing 365 of them on her blog during 2015! This is post number 55! Thank you, Katerina!

I learned to discern

the flight of cranes from those of mallards
high in the sky that’s not an easy job
with such skill I’ll somehow get along in life

Author: Petja Heinrich
Translated from Bulgarian by Katerina Stoykova-Klemer

Via: In My Own Accent

Реклами

Гергина Кръстева в „Диаскоп“ стихосбирката „Лотос“

Човек би останал с впечатление, че за стихосбирките ми много се пише. Още по-ценен е екстравагантният прочит на Гергина Кръстева, защото изпъква на фона на нищото.

ГЕРГИНА КРЪСТЕВА: „ЛОТОС“ – КНИГА НА ЗАТВОРЕНОТО СЪРЦЕ

22.12.2014

(думи по повод новата лирическа книга на Петя Хайнрих)

Поезията на Петя Хайнрих не е точно моята поезия. Отгоре на това се съпротивлявам на констатацията, че тя те „кара да се замислиш като над математическо уравнение”. Над математическо уравнение ще се замислиш, ако си математик или поне изкушен от тази наука човек. Във всеки друг случай, а подозирам, че читателите на лирически книги попадат именно в графата „всеки друг случай”, просто ще го подминеш. Уравнението. А покрай него, вероятно и книгата на Хайнрих – „Лотос”, в красивите бледовиолетови корици на Small Station Press – оформление, дело на Яна Левиева.

Какви са обаче личните ми причини да не подмина тази книга, така, както (вече) бих подминала всяко математическо уравнение: Ще остане усещането за нещо премълчано, ако не се напомни фактът, че „Лотос” получи номинация за наградата „Николай Кънчев”, връчвана от три години на Никулден от съпругата на поета Федя Филкова. Филкова е творец с фин усет към добрата поезия, вярвам й и знам, че ако една лирическа книга влезе в нейните номинации, то значи тя си струва да бъде отбелязана.

Преди време, имайки предвид издадените от Хайнрих стихосбирки и най-вече „Литни, хвани ни” („Жанет 45”), считах, че смисълът догонва все по-трудно експерименталната енергия на тази поезия и бях твърде любопитна как това своеобразно „състезание” ще продължи и ще има ли победител. „Лотос” е книга, която някак отлага състезанието (ако си позволя да остана по-дълго в не особено адекватната спортна образност). Защото е концентрирана премного върху себе си, върху направата си, самовдълбава се и то така, че можеш много очарователно да се заблудиш и да не повярваш в откровеността на дистанциите, които създава. Най-мощно това е постигнато в „Мастило”, но и цялата хладина на световете в книгата потвърждава това. И за да не бъда разбрана погрешно, ще уточня, че хладината в случая не е синоним на непоезия. Чрез нея се проиграва поредният вариант на онова, което, поне според собственото ми мнение, е едно от качествата в писането на Хайнрих, а именно – естествената енергия на ироничния контекст в текстовете й, която енергия я държи на интригуващо отстояние от непрекъснато размножаващия се в тези текстове свят. Които обаче, заедно с това, съхраняват и възможността на своето съсредоточаване към някакъв невидим център. Така например „гнездото на оси”, появило се в „Ураган” и превърнато в повод, за да се изконструира опасната невинност на модерния Апокалипсис, е звуковата обсесия в „Гривната на Сафо” и „Евентуално допълнение”, където провокацията към прагматичността на четенето отново завръщат образа като в ново раждане. Според символиката на лотоса, това с новото раждане едва ли ще да е случайно и в тази книга. Всъщност, символиката на лотоса е толкова дълга и многолика (любопитно е как се размножава тя във „В скоби”, например), че само разпадането и отелесяването на думите би могло да й отсъди някаква привършеност и категоричност.

За мен „Лотос” на Петя Хайнрих е книга на затвореното сърце. Което вероятно би могло да означава и – книга на надеждата.

Източник: Дисакоп

Сибили *част

Сибилите са правени на листчета 93х93 мм. Правени са през 2012-2014. Какви условия задължително трябва да бъдат изпълнени, за да можем да говорим за сибила: да съдържа само толкова букви, че да се образува не е повече от 1 сричка, но и непрестанни изключения да съдържа цветен етикет, който четливо да повтаря изобразените букви, но и […]

Postponement Until the Clarification of the Situation

Katerina Stoykova-Klemer has taken on the challenge of translating poems from Bulgarian and publishing 365 of them on her blog during 2015! This is post number 47! Thank you, Katerina!

Postponement Until the Clarification of the Situation

I must admit
I’m tired of thinking of you
while I shop or wait for the bus
while I read or fall asleep
or stroll through the field
in which each bird
obsessively watches me with your gaze
and sends me clearly decipherable signs

fine
I say to myself
if she flies to the left
it’s true
and there she flies
if fireflies again hide
in last year’s bushes in august
that means it’s true
that you love me

and because now it’s april
I continue thinking dutifully
at least until the end of summer

Author: Petja Heinrich
Translated from Bulgarian by Katerina Stoykova-Klemer

Via: In my Own Accent