За Архилох в „К“

Дневник, Отстрани, Поезия

Фрагментите на Архилох може да си ги четете или да драскате най-неприличните от тях върху валентинки 🤭, това ми е все тая. Обаче прочетете, моля, как се става поет – нищо друго не му трябва на човек, освен една крава и дълъг път.
Новият в-к „К“ като култура е продължител на традиционния в-к „Култура“. Марин Бодаков наскоро ни пита за „Архилох“ и му отговорихме.

Poetisch denken

Дневник, Поезия

Всички знаци го сочат – първите две десетилетия на 21 век ще бъдат определяни в бъдеще като времето на разцвета на немскоезичната лирическа поезия. Тогава ще ни питат, нас, читателите, какво всъщност е било онова време. Сигурно е било невероятно преживяване. Куриозното в цялата ситуация е, че на мнозина от нас ще се наложи да се измъкват с един от трите стандартни отговора. Едните ще кажат: „Да, така беше. Имаше нещо такова. Ама аз четях предимно романи и гледах сериали. Лириката я изпуснах.“ Другите ще отговорят: „Когато се наканих да чета лирика, тя вече беше в зенита си. Нямах представа откъде да започна сред цялата тази лирическа какафония. И реших хич да не се захващам.“ А третият отговор ще гласи: „Опитах се и започнах да чета с огромно любопитство. Но всичко ми се струваше така чуждо. И се отказах.“

бърз превод от „Poetisch denken“, Christian Metz; книгата е за най-новата поезия в Германия и по принцип.

Омарът влюбен бе в лангуста

Дневник, Поезия

„Омарът влюбен бе в лангуста,
без отклик беше любовта,
в неосъзнатото се спусна
и стана устрем към смъртта“

Преразказвам останалото: Психологът се заел със случая, който изглеждал доста заплетен. Обаче омарът се уплашил от сметката и избягал. Психологът се ядосал, но си замълчал, продължил да мисли върху случая. Омарът се наслаждавал на живота и открил щастие в друга любов. А психологът пък открил извора на личното си помрачение, а именно – в комплекса за пари 🙂
–-
(Из „Психология“ от Херман Хесе) // Четене напосоки

Сложи си бронята, сърце!

Поезия, Преводи

Литературен Вестник

бр. 15/2018

(откъси от „Медея“ на Еврипид)

Рисунка: Дамян Дамянов, 2018 г.

  

Говори Медея – на хора от коринтските жени, на Язон, на себе си, на своето сърце. Откъсите са от новия превод на Еврипидовата трагедия, дело на Георги Гочев и Петя Хайнрих. Той е специално направен за представлението „Медея“ (реж. Десислава Шпатова), чиято премиера ще бъде на сцената на Античния театър в Пловдив през юни 2019 г. (в ролята на Медея – Снежина Петрова; в ролята на Язон – Владимир Карамазов).

 

 

Медея:

Жени коринтски, тук дойдох да пресека

възможни укори от вас. Да, има, знам,

такива горди смъртни, че – едните у дома,

а другите дори навън­ – са с дръпнат нрав,

странят… в нехайство всеки би ги обвинил.

В окото смъртно правда не блести.

Неопознал на ближния си същността,

човекът мрази, без причина и от раз.

Изгнаник ли си, преданост дължиш,

но и за онзи местен…

View original post 2 372 more words

Няма невинност в езика

Поезия

Няма невинност в езика
вземи този пожар и си го сложи в джоба
подаваме си един на друг обгорени фрази плячка
издигаме едно ние и ние ни издига
луна, искаш ли бързи кораби
минаваме през текстовете като завоеватели
мрачни от мълчание – леки от мълчание
тържествуваме със сведени очи
върху разбитите кодове
какво дрънчи в пробитата си броня там долу
за милост моли с превит гръбнак

ще паднем някога сразени
върху кървавите буци думи
с прерязаните им пъпни върви
разплитали сме ги от речта
със сплетени в роза пръсти

тази загуба…
тази победа никой не може да ни отнеме

(ПХ)
___
Из разни други стихотворения, още без изкристализирало име на колекцията.

Триъгълно стихотворение

Поезия

Триъгълно стихотворение

нощем бучи моторът на морето
през отворените прозорци
(бялата рамка маркира разположението
на текста от стъкло с разтекли се краища,
ръка настройва огледалото за обратно виждане)
цикади си подават въжета
от единия кедър на другия

помненето е докосване
от върха на опашката на онази
котка с възпалената розичка
на лявото око – забумти ли
кръвта в жилите на камъка
падаш като семе в древния й сън

аквамарин, @, фосил, чаша с Coca-Cola
върху нощното шкафче и десетина
удавници мравки в лепкавата глътка
на дъното – той пристъпва с остроъгълен
триъгълник от цветя (Nymphaea caerulea и коноп)
с острия ъгъл надолу
из лабиринта от рухнали стени, високи
до коляното, все по-далеч е моторът
на морето, той пристъпва рохък, той
като система от песъчинки
с увеличени междинни пространства, той
пристъпва с обърната навътре усмивка… той

врати, които се отварят, затварят
други врати, никое време не носи

надежда, нощем бучи